52 семейства в София и 2 в Пловдив могат да останат без жилища заради чужд дълг от милиони левове.
НАП предприе нов подход за събиране на дължими данъци, като заведе първите дела за разваляне на договори за сделки с имоти между фирма длъжник и нейни клиенти.
Причината е, че агенцията не успяла да събере натрупаните за няколко години задължения от 2,4 млн. лв. от дружеството "Строителство България", а когато м.г. съдът го обявил в несъстоятелност, решила да си прибере парите от нищо неподозиращите негови клиенти.
През ноември 2010 г. данъчните внасят в Софийския окръжен съд иск за разваляне на договорите, с които "Строителство България" продава 52 апартамента в новопостроения блок на ул."Промишлена" в столичния кв. Овча купел. Като основание за исковете си НАП посочва, че платените цени за жилищата са под пазарните.
"Хората са сключили предварителни договори за покупка на имотите на зелено и в продължение на 2 г. са плащали редовно вноските си. За да се сдобият с нотариален акт, се наложило да внесат допълнително средства за ремонт на лошо построената сграда", разказа адвокат Райна Георгиева.
Блокът е завършен окончателно през 2008 г. и строителната фирма декларира пред Агенцията по вписванията, че е продала всички апартаменти внего. Във финансовия си отчет обаче посочва, че е на загуба. Получените близо 4,2 млн. лв. за 2007-2008 г. осчетоводява като изразходвани за покриване на кредити, заплати и задължения към контрагенти.
Банкрутът на Строителство България, която е регистрирана в софийското с. Алдомировци, е обявен от съда на 16 август 2010 г. В производството по несъстоятелност се установява, че дружеството не притежава никакво имущество, активи и наличности по банкови сметки. Справка в Търговския регистър показва, че от 2003 г. досега фирмата е пререгистрирана от ООД на ЕООД и обратно няколко пъти. Променя 7 пъти управителния си орган, съдружниците и седалището си.
През 2009 г. като едноличен собственик е вписан гръцкият гражданин Василиос Зулумис. Обявяването на фалита е поискано от един от бившите акционери - Йордан Йорданов. Той твърди пред съда, че дал на фирмата заем в размер на 26 хил. лв. три месеца преди да бъде отстранен през 2005 г. Финансови претенции към "Строителство България" предявява и Милена Блатева, която в периода 2007-2008 г. еднолично се разпорежда с капитала му.
След като съдът обявява фирмата в неплатежоспособност, НАП също се присъединява към списъка с кредитори, като претендира неплатени данъци в размер на 2 464 578 лв., натрупани за 4 г.
"Чл. 647 от Търговския закон дава право на всеки кредитор да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него сделки на фирмата с недвижимо имущество, които са сключени значително под пазарната стойност или са прехвърлени безвъзмездно", обясниха от НАП. Оттам признават, че за първи път прибягват до тази законова възможност при събиране на задължения.
"Масова практика е строителните фирми да принуждават клиентите си да плащат вноските по жилищата на ръка и за това се издават хвърчащи квитанции. За да се прикрият доходи, тези документи не се осчетоводяват от фирмата", смята адвокат Георгиева.
Така според нея предприемачите вземали пари кеш, а после ги представяли като лични средства, дадени назаем на фирмата. "В случая става дума за познатата схема за укриване на данъци, а не за търговски спор.
Прокуратурата трябва да се сезира, а не НАП да притиска добросъвестните граждани. В противен случай се руши имиджът на държавата", категорична е Георгиева.
Тя определя като недопустимо бездействието на агенцията по отношение събирането на задълженията в продължение на години, благодарение на което се е натрупал огромният дълг.
В нотариалните актове на собствениците, чиито апартаменти държавата иска да отнеме, е вписана цена около данъчната оценка. В действителност обаче те са платили трикратно по-високи суми. Веднъж за строежа на апартаментите, което е описано в предварителните им договори, и втори път за прехвърляне на собствеността.
Съдбата на 52-те софийски семейства може да сполети и други клиенти на строителни фирми, прогнозират юристи. За да пестят от нотариални такси и местен данък, българите масово декларират купените жилища на цени около данъчната оценка. В същото време десетки строителни предприемачи отговарят на условията за обявяване във фалит и процедурата е само въпрос на време.
По закон управителите на такива дружества носят наказателна отговорност, ако не поискат навреме от съда обявяването им в несъстоятелност. Прокуратурата обаче рядко повдига подобни обвинения.
Ако съдът постанови разваляне на договорите, жилищата на хората ще бъдат обявени на публична продан, обясни Георгиева.