Доц. Йордан Василев, д-р по икономика

Брой 18, 27 април - 3 май
По време на първата капиталистическа криза, отбелязана в Англия през 1825 г., собственик на текстилна фабрика в Манчестър сметнал, че най-добре е да прекрати дейността на предприятието си. Това е т. нар. локаут*. Според неговата преценка не било изгодно да произвежда 1 м сукно със себестойност 7 пенса, което вече с голяма трудност продава за 8 пенса (тогава е имало монета от половин пени). Още повече че в складовете си е имал 8 хил. м сукно. Преценил е, че докато продаде това количество, кризата ще отмине, а след това ще възстанови пълноценно дейността си.
В същото време други производители не закриват предприятията си. Продължават да произвеждат сукно, но свалят себестойността на 5,5 пенса. Постигат го главно с понижена изкупна цена на вълната, но също и с намаляване на заплатите на работещите във фабриките. (Както е известно, при криза цената на работната сила се понижава поради обективни фактори). Тази криза е преодоляна за две години - през 1827 г. Главна роля за това изиграва мащабната поръчка на военното министерство за ушиване на нови униформи за войниците, сержантите и офицерите от сухопътните и морските войски. И тогава запазилите дейността си предприятия са получили поръчки за производство на големи количества сукно. Сред тях не е обявилият локаут производител.
Започнахме със случай от доста отдавнашно време, защото е поучителен и за днешните условия. Повечето бизнесмени вече са натрупали опит и няма съмнение, че ще могат да реагират адекватно в кризисната обстановка. Още повече че ползват услугите на квалифицирани счетоводители, други икономически и финансови специалисти, консултанти. Но световната наука и практика предлага

Изпитани модели на адекватно поведение по време на тежки кризи

Основното поведение е да се запази пазарната позиция. Главният способ в това отношение е обявяването на промоционални цени за стоки и услуги. При тях нормата на печалба може и дори трябва да бъде сведена до около 5%. В същото време трябва да бъде гарантирано най-високо качество и безпрекословно изпълнение на рекламации в увеличен гаранционен срок. В ЕС гаранцията за стоки с дълготрайна употреба е минимум две години, докато у нас за повечето от тях е между 6 месеца и 1 година.
Един от най-засегнатите от кризата сектори е строителството. Продажбите на жилища са намалели наполовина и повече. Но цените на предприемачите са паднали само с 10-12%. При това положение няма как над 120 хиляди апартамента само в София да не са непродаваеми. Още повече че завършването им в първоначално обявените срокове се забавя не само с месеци, но и с година, че и повече. А през това време клиентите вече са ги платили (някои и изцяло) и...... живеят на свободен наем.
Решаващ фактор за оцеляване

при криза е високата конкурентоспособност. Например фирма за доставка и монтаж на паркет да го направи така, че клиентът да бъде максимално удовлетворен. При това положение той може да препоръча нейните услуги на познати, които също се нуждаят от такава услуга. Това се нарича добра практика, но тя не е присъща на повечето български фирми. В предкризисна обстановка голяма част от тях прилагаха принципа през куп - за грош, защото имаше повишено потребление. При кризисна обстановка обаче чувствително намаляват по-непретенциозните клиенти и фирмите, оказващи некачествени доставки на стоки и услуги, фалират.
Главни потърпевши обаче са техни клиенти, които са платили за нещо, което не струва съответната цена. Например туристическа фирма обявява цена от 350 евро за екскурзия в Египет за 5 дни с четири нощувки, закуски, вечери и посещение на местни забележителности. Оказва се обаче, че при пристигането на групата хотелът, в който трябва да отседнат екскурзиантите, е зает от други. При това положение те спят във фотьойли и на столове във фоайето на хотела. Това е проява на лоша практика. Тя уронва имиджа на фирмата, с което се намалява възможността й да привлича нови клиенти. Освен това потърпевшите могат да предявят искове за понесени щети. Дори да не бъдат удовлетворени, за фирмата ще се създаде определен негативен обществен имидж, вследствие на което тя ще има по-малко клиенти.
Примерът е за туризма, но правилата са валидни за всички останали сектори и дейности. В кризисна обстановка трябва

Да се отчете намаляването на покупателната възможност на потребителите

При това положение всеки, който иска да остане на пазара, трябва да свали цените на предлаганите от него стоки и услуги. Само че това не трябва да става за сметка на качеството. Средно платежоспособният купувач е склонен да плати цена от 6-7 лв. за кг. сирене, но ако има категоричното уверение, че то се произвежда от мляко, а не от растителни добавки. Така че който иска да се запази на пазара при кризисна обстановка, трябва да продава на поносими спрямо намалената доходност на потребителите цени, с повишено качество и удължен гаранционен срок при безупречен сервиз.
Другото основно нещо се отнася за отношението към заетостта. Значителна част от работодателите смятат, че налагащите се икономии трябва да се постигат главно по линията на съкращаване на персонала. На пръв поглед в това има някакъв резон. Разходите за труд при производство на стоки и услуги са средно 40-45% от тяхната себестойност. В това се включват заплати, социални осигуровки, ваучери за храна, пари за работно облекло, транспорт и други. Поради това елементарната логика навежда работодателя на мисълта, че ако поръчките към него са намалели с 50%, той би трябвало да съкрати персонала наполовина. Това обаче е само

Аритметическа, но не и икономическа логика

Кризата няма да бъде вечна. Прогнозите сочат, че в основни линии тя ще бъде преодоляна до края на 2009 г. или най-късно февруари-март 2010 г. Тогава фирмите, които са освободили работници, ще започнат отново да ги търсят. Ще спечелят обаче тези, които са ги запазили с компромисни условия. По цял свят - а вече и в България, има PR фирми, които със специфични способи разясняват на работниците защо при кризисна обстановка работодателите са принудени да им плащат по-ниски заплати и да ограничат социалните придобивки, но да запазят работните им места.
В този процес се включва и държавата. За съжаление българската няма финансовите възможности на Германия, която поема разходите при въвеждането на четиридневна работна седмица да компенсира работещите в автомобилната промишленост с досегашните им заплати, но без получаваните социални придобивки.
Според социалното министерство българските възможности засега са за 18 хил. души от предприятия, които са потърпевши от кризата. Ако те решат да преминат на половин работен ден, работодателят ще плаща половин работна заплата, а от държавния фонд ще им се дава по още 120 лв. Всеки реално мислещ работодател ще прецени, че това е изгодно за него ако може да се впише в условията. Производителността на труда през първите четири часа на работния ден е около 65% по-висока от средната за деня, но за нея работодателят ще плаща само 50% от трудовото възнаграждение. Най-големият плюс за бизнеса е съхраняването на квалифицирания трудов потенциал. След преодоляването на кризата ще се появи повишено търсене на квалифицирана работна сила. Тогава ще бъде много по-лесно за тези, които са я запазили с взаимни компромиси. И много по-трудно за освободилите се с лека ръка от нея - поради това ще им се наложи да влагат допълнителни средства за квалификация.
Има и рисков модел потапяне в сивата икономика. Той не е за предпочитане. Все по-малко са фирмите, които успяват да се изплъзнат от обсега на повишеното внимание на НАП, ДАНС, икономическа полиция и други държавни институции. За предпочитане е спазването на правилата.
*от англ. Lock - out затварям вратите пред някого. Преустановяване на работата на предприятие; масово уволнение на работници при банкрут или с цел да се предотврати или окаже натиск при стачка; начин за борба на работодатели със синдикати.

източник:Делова седмица