Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ОТДЕЛ ПРАВЕН
София 1303 бул. Ал. Стамболийски № 62-64 тел. 926-10-10, факс 926-14-40
ДО РАЙОННО /СТОЛИЧНО/ УПРАВЛЕНИЕ СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ гр.
ОТНОСНО: постъпващите в Националния осигурителен институт запорни съобщения за налагане на запори върху обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване
Във връзка с уеднаквяване практиката в териториалните поделения на НОИ при постъпване на запорни съобщения за налагане на запори върху получаваните от лицата парични обезщетения, отпускани и изплащани по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване, даваме следните указания:
Съгласно чл.341, ал.1 от ГПК /отм. ДВ, бр. 59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ и чл.446, ал.1 от новия ГПК /ДВ, бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г./ изпълнението може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение.
Следователно, когато се касае за налагане на запори върху парични вземания на длъжника е необходимо да се преценява и факта, дали те произлизат от труд или от друг вид правоотношения.
Обезщетенията и помощите, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване по реда на Част първа, Глава ІV от Кодекса за социално осигуряване нямат характер на трудови възнаграждения или на възнаграждения, произтичащи от труд. Същите се изплащат за обстоятелството, че за лицето е възникнал даден осигурителен риск. Например лицето ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане, за отглеждане на малко дете или е останало без работа. С други думи обезщетенията от държавното обществено осигуряване се изплащат за обстоятелството, че лицето е в невъзможност да упражнявава трудова дейност или че е останало без работа, а не защото упражнява такава.
Предвид гореизложеното липсва законно основание принудителното изпълнение в изпълнителния процес да се насочва срещу получаваните от лицата обезщетения, изплащани от фондовете на държавното обществено осигуряване с изключение на пенсиите, които чл.341, ал.1 от отм. ГПК и чл.446, ал.1 от новия ГПК изрично посочват като парично вземане, върху което могат да се налагат запори.
Във връзка с това след получаване на запорно съобщение от държавен или частен съдебен изпълнител за налагане на запор върху парично обезщетение, изплащано от фондовете на ДОО, същото следва да бъде връщано на съответния съдебен изпълнител. Връщането на запорното съобщение е необходимо да бъде придружено с обяснително писмо, в което е необходимо да бъдат изложени мотиви относно липсата на законно основание за налагането и изпълнението на подобен запор.