18.05.2007 г.
Заместник - председателят на Съюза за стопанска инициатива твърди пред Bulgarian Post, че практиката конкурсите за обществени поръчки да се водят по критерий - минимална цена е порочна, защото в общия случай конкурсът се спечелва за сметка на някакво нарушение, за което провеждащият процедурата се е направил, че не е забелязал. Той посочи като порочни практиките да се използват лицензионни режими на създаване на изкуствени монополи. В България въпросът за квалифицираната работна ръка надвисва със страшна сила, подчерта Теодор Дечев и коментира недостига на инженери и на кадри в корабостроенето и в жп сектора.

СДС твърди, че управляващата коалиция се е превърнала в икономически картел. Приемате ли тази теза? Кои сектори са най-уязвими на политическо влияние и корупция?

Няма правителство в България, което да не е било обвинявано в това, че се е превърнало в картел. Истината е, че опозицията е длъжна винаги да атакува властта за всяко прегрешение. Колкото по-драстично е то, толкова по-голям шум трябва да се вдига.

Трудно мога да добавя нещо, което не е било изречено в рамките на обществените дебати по въпроса, но това, което искам да коментирам обезателно, е въпросът за продължаващите порочни практики в сферата на обществените поръчки. Мога да докажа с числа, че начинът, по който се провеждат конкурсите за обществени поръчки, самата им методология води до негативни резултати.

Тук абсолютните лидери са общинските администрации. Огромното мнозинство от конкурсите за обществени поръчки се водят по един критерий - минимална цена. Тази практика е порочна, защото в общия случай конкурсът се спечелва за сметка на някакво нарушение, за което провеждащият процедурата се е направил, че не е забелязал. Има прекалено много процедури, при които в цената не са заложени осигурителни вноски, а предвиденото заплащане е под минималната заплата.

Когато се робува само на един критерий - този за минималната цена, не получаваш качествена услуга. Отделно, в осигурителните фондове не постъпва нищо. В крайна сметка се получава някаква имитация на конкурс, срещу който е извършена имитация на услуга. Такива примери има и в други области.

Не по-малък е проблемът около застраховането в сектор Енергетика. Една застрахователна компания "Енергия" упорито и систематично застрахова, без да се явява на каквито и да било конкурси за обществени поръчки. Тук-там компанията се е явявала на конкурси, за които в застрахователната общност дълго се коментира подобен е имало с ТЕЦ Перник някъде преди около две години.

Аргументът е, че в Енергия има държавно участие, че АЕЦ Козлодуй е в нея, че НЕК е акционер в нея, но законът е за всички. Министър Овчаров още 2005 г. заяви, че за него единственото решение е да продаде държавния дял, а ние все чакаме да го продадат този дял.

Това не е частен интерес - в България има над 30 застрахователни компании и всяка една от тях очаква да се разреши този въпрос, но ето виждате как такъв относително прост въпрос може да се превърне в цирей, да загнои и по един или друг начин да стане корупционен скандал.

Не мога да подмина и проблема с неправомерното използване на лицензионни режими за създаване на изкуствени монополи. Ще дам последния и най-пресен пример въпросът за предприятията, които трябва да събират така наречения електронен скрап. Както знаете, който няма договор с предприятие, което да събира и утилизира електронния скрап трябва да заплаща 10% продуктова такса на Министерството на екологията, което влиза в т.нар. ПУДООС - Предприятия за управление на дейности по опазване на околната среда.

До ден-днешен в страната има лицензирано само едно дружество от министър Джевдет Чакъров. Това дружество е създадено от 4 физически лица. Едновременно с това, дружеството, което е създадено от 5 от 6-те представителни работодателски организации и практически всички браншови организации в сектора, както и едни от най-големите производители и търговци на бяла и черна техника, вече 10-ти месец не може да получи лиценз, независимо, че безброй пъти отговорът на министъра е бил - "Да, на бюрото ми е и чака да го подпиша". Единственото регистрирано дружество действа в условията на фактически монопол министър Чакъров му е осигурил абсолютен пазарен комфорт. Подобен проблем между другото има и с лицензите на дружествата, които трябва да утилизират старите автомобили, но при електронния скрап примерът е най-характерен и драстичен.

Мога да ви кажа нещо интересно и за лицензионните режими - оказва се, че държавата в лицето на три поредни правителства, доста коректно е ограничавала броя на регулативните режими. В момента в страната има законови основания доколкото си спомням за съществуването на 54 регулативни лицензионни режими, като въведените са 53 на брой. В това отношение държавата е коректен партньор, за сметка на общините, които без законово основание си въвеждат всякакви регулативни режими за щяло и за нещяло.

Цялата статия - Bulgarian Post