петък, 04 май 2007 Очертава се постепенно забавяне на икономическия растеж. Възможно е краткосрочно ускоряване през 2008 и 2009 година, ако има добро и правилно насочено усвояване на еврофондовете, се казва в Резюме на доклада на Центъра за икономическо развитие. Другите акценти и изводи в доклада:
* След рекордната стойност, с която влезе в 2007 година, индексът ЕСТАТ за бизнес климата почти не нарасна през първото тримесечие. Въпреки че стойността, регистрирана през април, е най-високата в цялата му история, тя надхвърля януарската само с 23 стотни от пункта. По всичко личи, че еуфорията, свързана с факта на еврочленството, е била кратковременна и нагласите на бизнеса бързо влизат в руслото на обичайните всекидневни проблеми. * Растежът на икономиката през 2006 година се дължи в по-голяма степен на растежа на заетостта, отколкото на производителността. * Очаква се общият икономически растеж за първо тримесечие на 2007 година да е около 5.7-5.9 на сто, а за годината - около 6 на сто. * Тенденцията за по-бърз растеж на вноса спрямо износа се възстанови в началото на годината, след като бе пречупена през 2006 година. * За първите два месеца на 2007 г. дефицитът по текущата сметка нараства на 3.4 на сто от годишния БВП. Едва 40 на сто от този дефицит се покрива от приток на преки чуждестранни инвестиции, но заради промяната в методиката на статистическото наблюдение на тези данни, те не могат да служат за трайни изводи. Очаква се дефицитът по текущата сметка за 2007 година да не надхвърли 18 на сто от БВП, като се покрие в значителна степен, но не изцяло от приток на чуждестранни инвестиции. За 2008 и 2009 година дефицитът по текущата сметка ще се задържи на нива близки до това от 2007 година. * На годишна база инфлацията намалява от 7.1 на сто за януари 2007 г. на 4.1 на сто за март спрямо март 2006 г., като най-значителен принос в общото поскъпване на потребителските стоки и услуги до март има поскъпването в групата на хранителните стоки. * Не се оправдаха краткосрочните проинфлационни очаквания на населението във връзка с приемането в ЕС. Не се очакват сериозни корекции в административно регулираните цени и цените по вноса, поради което общата натрупана инфлация за 2007 година няма да надхвърли 4.5 на сто с тенденция за по-нататъшно намаление през 2008 и 2009 година. * Въпреки лавинообразния растеж на частния външен дълг, финансовата стабилност не е застрашена в краткосрочен аспект. В дългосрочен план тя зависи от запазване притока на чужди инвестиции и повишаване конкурентноспособността на икономиката чрез ускоряване на структурните реформи, либерализиране на бизнес средата, приватизация, оздравяване на образователната система и др., като в тези сфери в момента се отчита застой. * Тенденцията за намаляване на безработицата продължава, но с по-бавна скорост. По-бързо расте заетостта на икономически активното население. * Няма напредък в реформата и повишаване качеството и ефективността на здравната система. * Продължава консолидацията в банковия сектор, който остава стабилен. Темповете на нарастване на потребителското кредитиране намаляват, а лизингът се утвърждава като един от най-доходоносните и бързо развиващи се отрасли на финансовата система. * След еуфорията на БФБ-София в началото на годината и непрекъснатите рекорди на индексите през март настъпи логична корекция. По-широкият индекс BG40 възстанови и дори надмина стойностите си от преди спада, докато SOFIX още не може да достигне рекордните нива. Перспективите пред капиталовия пазар в България са значими. * В отраслов аспект продължава ускореното нарастване на добавената стойност в промишлеността, а обезпокоителни са влошаването на състоянието на ж.п. транспорта и по-ниските темпове на растеж в туризма спрямо същия период на миналата година.
Растежът на българската икономика през 2006 година бе малко по-нисък (реален растеж на БВП 6.1) в сравнение с растежа за 2005 година (6.2 на сто). Акцентите при формирането на общия икономически растеж за 2006 година в сравнение с растежа година назад са ускореното нарастване на добавената стойност в промишлеността (с 8.3 на сто при 4.7 на сто за 2005 година) и забавянето в темпа на инвестициите (на 17.6 на сто при 23.3 на сто за 2005 година). Ревизираните данни на НСИ за периода 20022006 година показват, че 2004 е годината с най-бърз годишен растеж (6.6 на сто). Очакваме общият икономически растеж за първо тримесечие на 2007 година да се ускори на около 5.7-5.9 на сто, а за годината предвиждаме растеж от около 6 на сто (при 5.5 на сто за първо тримесечие на м.г. и 6.1 на сто за цялата 2006 година) . Тенденцията на плавно забавяне на икономиката ще продължи, като е възможно краткосрочно ускоряване през 2008 и 2009 година в резултат от усвояването на еврофондовете (с + 0.1 0.2 процентни пункта). Високата икономическа активност от края на 2006 година се запазва и в първите месеци на 2007 година До март 2007 година общият показател на бизнес климата в икономиката продължава да се задържа с 30 процентни пункта над дългосрочната си стойност. Рекордно високите стойности на показателя, регистрирани от средата на м.г. насам в бизнес анкетите на НСИ, не само се запазват в промишлеността и строителството, но се и подобряват в търговията и услугите. Очакванията за относително запазване на темповете на икономически растеж през 2007 година се подкрепят и от факта, че и в четирите наблюдавани отраслови сектори нивата на бизнес климата са значително по-високи в сравнение с нивата в началото на предходната година. Интересен нов момент е, че сред затрудненията пред бизнеса в промишлеността и строителството бизнес анкетите започнаха да открояват недостига на работна ръка. Доверието на потребителите продължава да бъде консервативно в сравнение с нагласите на бизнеса. Градското население има по-оптимистични очаквания в сравнение с домакинствата в селата. Краткосрочната статистика запромишлеността от първите два месеца на 2007 година потвърждава тенденцията на забавяне на темповете на растеж, започнала от октомври м.г. По-съществено е забавянето при продажбите, които за февруари са се увеличили едва с 3.5 на сто на годишна база, при 15 на сто за миналия февруари, а производството е нараснало с 6 на сто при 9 на сто в сравнение с февруари година назад. Забавянето в растежа на продажбите за износ е по-значително в сравнение с тези за вътрешния пазар. Все пак показателят за натоварване на мощностите в промишлеността остава на сравнително високо ниво и съответства на очакванията на бизнеса за запазване на производствената активност. Добавената стойност расте ускорено през 2006 година (с 6.0 на сто при 5.3 на сто за 2005 година) за разлика от лекото забавяне на темпа на БВП (от 6.2 за 2005 година на 6.1 на сто). От страна на предлагането с най-висок и нарастващ темп през 2006 година се открои сектор индустрия, чиято добавена стойност нарасна с 8.3 на сто, което е почти два пъти по-бързо в сравнение с растежа за 2005 година (4.7 на сто). Сектор услуги продължава да има по-висок принос за растежа на БВП през 2006 година от страна на производството, въпреки че растежът на добавената стойност на сектора се забави (на 6.1 на сто на годишна база при 8.3 на сто за 2005 година). И през 2006 година аграрният сектор не успя да преодолее тенденцията на спад, но все пак намаляването на добавената стойност се забави на 2.9 на сто от 9.5 на сто за 2005 година. От гледна точка на търсенето в икономиката растежът на БВП с 6.1 на сто за 2006 година е формиран от 12.3 процентни пункта принос на вътрешното търсене и 6.2 процентни пункта отрицателен принос на външната търговия със стоки и услуги. Нараства приносът на крайното потребление (от 4.6 през 2005 година на 5.7 процентни пункта) и приносът на изменението на запасите (съответно от 1 на 2.4 процентни пункта). Намалява приносът на инвестициите в основен капитал (от 4.8 на 4.2 процентни пункта). Нарастването на приноса на износа (от 4.8 на 5.4 процентни пункта) продължава да изостава от нарастването на отрицателния принос на вноса (от 9 на 11.6 процентни пункта). Потреблението продължава да има най-висок положителен принос в общия икономически растеж от страна на търсенето. Реалният му растеж през 2006 година е по-бърз в сравнение с предходната година (6.5 и 5.3 на сто). За разлика от 2005 година обаче през 2006 година крайното потребление има вече по-висок принос в растежа на БВП от този на износа на стоки и услуги, чийто растеж се ускорява почти незначително (от 8.5 на 9 на сто).
Банков сектор. Парите в икономиката продължават да растат бързо, но със забавени темпове. Активите в банките се увеличават значително, въпреки че все още голяма част от разплащанията и спестяванията са в кеш. Депозитната база продължава да нараства. Това се дължи както на нарастване на разполагаемите доходи на домакинствата и фирмите, така и на големия брой българи, работещи в чужбина. Кредитирането продължава да е най-големият източник на доходи в бранша. Равнището на лошите кредити е съизмеримо с това в ЕС. Започналото въвеждане на регулациите по Базел не се отрази негативно на финансовите резултати. Печалбите и рентабилността нарастват. Засилва се влиянието на банките на капиталовия пазар. В бъдеще от голямо значение за рентабилността на бранша ще имат приходите от операции на борсата и от управление на активи. Конкуренцията в отрасъла ще нараства с навлизането на нови играчи и продължаващата консолидация. Застрахователен сектор. По предварителни данни животозастраховането в България продължава да забавя темповете си на растеж. Очакваният ръст за 2006 година на този подсектор е 27 на сто, което е значително под ръста от 50 на сто за 2005 година. От 1 януари 2007 г. влезе в сила уведомителният режим за регистрация на чужди застрахователни компании, които имат намерение да развиват дейност на територията на България. Със свободното предлагане на застрахователни услуги вече са налице всички предпоставки за създаване на конкурентна среда в застраховането и благоприятното й влияние върху развитието на застрахователния пазар. За първите четири месеца интересът към българския застрахователен пазар е изключително голям броят на компаниите, подали заявление, е 78. Застраховките, които те ще предлагат, са предимно в областта на общото застраховане. България подписа споразумението Зелена карта, с което около средата на годината се очаква да влезе в сила режимът за свободното движение на автомобили в рамките на Европейския съюз. Въпреки това все още съществуват съмнения дали контролните органи в България ще са в състояние да поддържат високия обхват на застраховка Гражданска отговорност. Засега механизмът на отчитане на обхвата не функционира надеждно. В началото на 2007 година продължи тенденцията за навлизане на още чуждестранни компании на българския пазар чрез придобиване на български дружества и за консолидирането на отрасъла. Ще продължи и стратегическото обединяване на компании от банковия и застрахователния сектор. Най-голямото събитие бе продажбата на лидера по пазарен дял ДЗИ АД и свързаните с него дружества на белгийската застрахователна компания КВС. Капиталов пазар. След еуфорията на БФБ София, в началото на годината и непрекъснатите рекорди на индексите през март настъпи логична корекция. По-широкият индекс BG-40 възстанови и дори надмина стойностите си отпреди спада, докато SOFIX още не може да достигне рекордните нива. Продължава полемиката относно състава на индекса SOFIX, породена от липсата на ясни правила за подбор на компании в състава на индекса. За разлика от акциите компенсаторните инструменти бележат траен спад, породен от неяснотата за бъдещето им. От началото на годината се води оживена дискусия за затягане на режима на търговия чрез COBOS. Тази дискусия има за цел ограничаване на възможностите за пазарна манипулация, без да се стига до забрана на електронното подаване на поръчки посредством интернет.
Енергетика. През първите три месеца на 2007 година необичайно топлото време за сезона доведе до по-нисък обем производство на електрическа и топлинна енергия в сравнение с първото тримесечие на 2006 година. Спестената електроенергия за отопление подпомогна стабилността на енергийната система на страната след извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. В началото на годината правителството поиска предоговаряне на условията по затварянето на двата малки реактора. Възможността българският потребител на електроенергия да спечели нещо от затварянето на двата енергоблока е по-скоро в целесъобразното използване на вече договорените средства за повишаване на енергийната ефективност на страната. В това се крие значителен нереализиран потенциал за спестяване на енергия, което е по-изгодно от производството и на най-евтината енергия. България изостава в прилагането на мерки за ефективно използване на енергия както в индустрията, така и в бита. С извеждането от експлоатация на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй се повиши значението на топлоелектрическите централи в страната. ТЕЦ Варна обяви намеренията си през 2007 година да увеличи производството си на електроенергия с 34 на сто. Засилен е инвеститорският интерес и към изграждането на нова 700-мегаватова мощност в комплекса Марица-изток. В началото на 2007 година Европейската комисия предложи нова обща енергийна политика, която има за цел да намали зависимостта от външни енергийни доставки и да ограничи вредните емисии в атмосферата, произведени от енергийния сектор. Предвижда се нарастване дела на енергията от ВЕИ до 20 на сто от брутното потребление на енергия към 2020 година
Транспорт. Основен въпрос с важно значение за транспортните компании в страната е въвеждането на разрешителни за извършването на товарни превози към Турция. Споразумение за либерализация на превозите между двете страни не бе постигнато. В случай че бъдат въведени и разрешителни за транзитно преминаване през Турция за трети страни, повечето малки превозвачи могат да загубят пазара си. От една страна, на изток те ще имат административни бариери и допълнителни разходи за преодоляването им. От друга страна, в рамките на ЕС българските превозвачи са изправени пред силната конкуренция на големи транспортни фирми, които разполагат с по-модерна техника и реализират икономии от мащаба.
Строителство и недвижими имоти. Към края на 2006 година секторът на строителството отново показа възходяща тенденция на развитие. По предварителни данни през 2006 година отрасълът е създал с 9.9 на сто повече добавена стойност спрямо 2005 година. Активизирането на дейността е благоприятна тенденция на фона на забавянето през третото тримесечие на 2006 година. Ускоряването в края на годината може да се обясни с големия обем на преките чуждестранни инвестиции в отрасъла и започване изпълнението на проекти в областта на инфраструктурата. Преките чуждестранни инвестиции в строителството и недвижимите имоти достигнаха рекорд от 1.8 млрд. евро през 2006 година или близо една трета от всички инвестиции. Те все повече се ориентират към инвестиции на зелено.
Туризъм. През 2006 година броят на чуждестранните туристи и приходите от международен туризъм продължават да нарастват, но с по-ниски темпове в сравнение с предходните години. През 2007 година броят на чуждестранните туристи се очаква да се увеличи с около 8 на сто.
Селско стопанство. 2007 година е преходна за българското земеделие, за което присъединяването на страната към ЕС създава съвсем нови условия и предлага нови възможности. Основната заплаха за развитието на сектора се корени в огромния брой субекти, до които трябва да стигне информацията за задължителните регулации на Общата селскостопанска политика и за възможните преференции. От правилното им интерпретиране, от способността на самите производители и на административните структури да се възползват от възможността да участват в мерките на Общата европейска политика ще зависи конкурентоспособността на българското земеделие на единния европейски пазар.