Българите, които желаят да работят в държава-членка на ЕС, трябва първо да проверят какви са изискванията за упражняване на тяхната професия и какви са процедурите за признаване на тяхната квалификация в страните-членки.
1. В Европейския съюз се прави разлика между академично и професионално признаване. 1.1. При академичното компетентните на национално или провинциално равнище органи и организации, а също и висши училища от страните-членки на ЕС признават посочената във вашата диплома степен на образование и въз основа на това вие можете да продължите образованието и обучението си. Тази система не е типична само за страните-членки на ЕС, а е разпространена по цял свят, тъй като правната й основа са конвенциите за признаване на образование. Обикновено изискването за академично признаване е около 70% идентичност на учебните планове, но понякога се налагат и допълнителни условия. 1.2. При професионалното признаване се преминава в друга схема - признава ви се правото да работите по вашата професия. Много често организациите, извършващи академичното признаване извършват и професионалното, когато се прилага общата система по признаване. Най-често процедурите са идентични. Например: това, че имате диплома за завършено юридическо образование, не ви дава автоматично право да упражнявате професията на адвокат. Дипломата ви ще бъде призната, но оттук нататък ще трябва да отговорите на редица изисквания в зависимост от това, как искате да работите дали ще извършвате временно услуги в страна от ЕС, като пътувате дотам и се връщате обратно, или пък ще отворите постоянна адвокатска кантора в съответната държава. 1.2.1 Професионалното признаване се прилага само по отношение на т. нар. регулирани професии. В ЕС са приети специални директиви (секторни), регламентиращи процедурите по признаване на регулираните професии. Регулираната професия е професионална дейност, достъпът до която в една държава-членка е подчинен чрез законови, подзаконови или административни разпоредби на притежаването на диплома. За регулираните професии на територията на целия ЕС има изисквания, на които кандидатът трябва да отговаря.
2.Съществуват два механизма за признаване, развити в секторни и общосистемни директиви: 2.1. Механизмът, определен в секторните директиви, се прилага при признаването на професиите на лекари, стоматолози, фармацевти, ветеринарни лекари, медицински сестри, акушерки, адвокати и архитекти. Признаването на тези професионални квалификации става автоматично, като кандидатът трябва да отговаря на минималното ниво на квалификация, посочено в съответната директива. Директивите се основават на взаимното доверие между държавите на ЕС. Например: за фармацевтите е определена минимална квалификация, изисквана за издаването на дипломата на базата на общопризнати предмети в курса на обучение. Общо обучението трябва да обхваща най-малко 5 години, което включва поне 4 г. редовно теоретично и практическо обучение в университет или институция за висше образование и най-малко 6 месеца специализирано практическо обучение при практикуващ фармацевт или в болница. Важно е да се знае, че държавите членки сами изготвят учебните програми, като спазват минималните изисквания на директивите за съответните професии. Във всяка държава-членка са определени компетентни органи за извършване на процедурите по признаване на съответните професии. Органите приемат молбите за признаване на дипломата, както е описано в съответната директива. Например: ако адвокат от Франция иска да отвори кантора в Германия, той ще трябва да си подаде необходимите документи на определено място. Преди да ви дадат разрешение за работа, ще прегледат дипломата ви, ще видят какво сте изучавали. Ако един български лекар иска да работи в ЕС, първо ще се види какви предмети е изучавал по време на следването си и какъв е бил хорариумът, за да се види дали обучението у нас съответства на това в дадената страна-членка. Като страна, която ще стане членка на ЕС, България се стреми да хармонизира образованието си така, че да съответства на изискванията за отделните специалности в ЕС. Съгласно измененията в Директива на ЕС 93/16 за лекарите компетентните власти или органи на страната домакин, след като оценят съдържанието и продължителността на обучението на базата на представените дипломи и отчетат неговия професионален опит, трябва да го информират за периода на изискваното допълнително обучение и сферите, които това обучение трябва да покрива. Държавата-членка следва да излезе с решение в срок от четири месеца след датата, на която кандидатът представи молбата си. Някоя държава може да има изискване да се регистрирате в техния съюз на лекарите. 2.2. В ЕС съществува и т.нар. Обща система за взаимно признаване на дипломи, сертификати или други удостоверения за квалификация. Тя е основана на разбирането, че когато едно лице е способно да упражнява определена професия в една държава-членка, то е способно да го прави и във всяка друга държава членка. Общата система за признаване се прилага към професиите, за които държавите-членки са преценили, че трябва да бъдат регулирани на тяхна територия. Това може да са професии след средно или след висше образование.
Например, даден български гражданин работи като масажист. Ако една държава в ЕС е определила, че масажистите трябва да отговарят на определени изисквания, тя може да регулира тази професия на своята територия. Кандидат, обърнал се към компетентния орган с молба за признаване по общите директиви на ЕС, не кандидатства за академично признаване, а кандидатства за такова признаване, което му дава възможност да упражнява своята професия. Общата система за признаване задължава държавитечленки да признават квалификацията на гражданите на ЕС. За разлика от регулираните професии, за които действат секторните директиви, това не става автоматично, тъй като няма минимално ниво на квалификации, определено от ЕС за тези дейности. Затова приемащата държава-членка може при определени условия да иска т.нар. компенсация. Но за да се иска такава, трябва да е налице съществена разлика в придобитото образование например, обучението за хлебари в България е по-кратко с една година от това в Германия, където иска да работи българският гражданин. При такава съществена разлика държавата-членка може да изиска от кандидата да положи тест за пригодност или да премине период на адаптация. Държавата обаче не може да налага и двете мерки едновременно. Ако гражданин на държава-членка е придобил право да упражнява определена професия, но тя не съществува в друга страна от ЕС, той не може да я практикува в тази държава, защото няма система, в която да работи. Например фелдшер, завършил в България, не може да работи в Германия, понеже там няма такава професия. Няма и професия помощник-лекар, към която да бъде приравнена. Списъкът с регулирани професии зависи от самата държава. За Дания например, като се изключат професиите по секторните директиви, той се състои от 18 професии. В Швеция списъкът включва по-малко от 40 професии, докато в Германия, Словения и др. те са значително повече на брой. У нас също бе приет през 2004 г. Списък на регулираните професии в България.
Извод: Когато една професия не е регулирана в приемащата държава членка, кандидатът е свободен да се обърне към работодател там и да бъде нает. В случай, че професията е регулирана в приемащата държава, лицето трябва да се обърне към компетентния орган на нейна територия, за да се направи признаване на квалификацията.
3. Кандидатът за работа в страна от ЕС не получава право да използва академичната титла за съответната професия там. Академичните звания не се признават чрез директивите по глава 2 за взаимно признаване, а са уредени чрез споразумения между държавите членки. Така кандидат за работа от България може да използва своята законна академична титла или нейната абревиатура, получена у нас, само ако тя е на български език. Страната-домакин може да изиска титлата да бъде придружена от названието и местонахождението на институцията или изпитната комисия, която я е присъдила. Ако научната титла, която лицето използва в страната, от която идва, би могла да бъде объркана с такава, за която в приемащата страна се изисква допълнителен образователен ценз, страната-домакин може да изиска той да се позовава на титлата си под някаква друга форма. Отделно всяка държава в ЕС има определени титли за дадена професия. Като чужденец обаче вие не можете да я ползвате. Например ако искате да упражнявате дадена професия във Франция с титлата, която имате, на вашата кантора тя трябва да е написана на родния ви език. Например Адвокат Петров, или най-много да преведете на френски Българският адвокат Петров. Когато превеждате титлата си, тя не трябва да съвпада с титлата Avocat, използвана във Франция. Ако пък се използва титлата за съответната страна, отдолу трябва да пише къде сте регистриран. Целта е да се покаже, че сте чужденец, който упражнява професията в дадената страна. Ако искате да се интегрирате изцяло в правната система на дадената страна, ще трябва да преминете през доста сложна процедура.
В секторните директиви за признаване на дипломи за осемте регулирани професии - лекар, стоматолог, фармацевт, медицинска сестра, акушерка, ветеринарен лекар, адвокат, архитект, са посочени професионалните звания, които се използват във всяка страна членка. При приемането на нови страни ще бъдат направени изменения в директивите, с които ще се запишат професионалните звания, използвани в тези страни. Същото ще се отнася и при присъединяването на България. Титлата, която се използва за стоматолозите в България, би трябвало да кореспондира повече на практиката в ЕС. Стоматологията трябва да бъде заменена, за да се избегнат недоразуменията с понятието медицинска специалност стоматология. Титлата, която ще се използва за практикуващите стоматолози, ще бъде лекар по дентална медицина, като се запазва магистърска степен.