ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО, В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.
ИК "Труд и право"

В Държавен вестник, бр. 105 от 2006 г. беше обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството, приет от Народното събрание на Република България на 07.12.2006 г.
В настоящата разработка ще направим опит за коментар на по-съществените по наше мнение изменения и допълнения, направени в закона. За целта няма да следваме номерацията на параграфите, с които са направени промените в Закона за счетоводството. Структурата на коментара ще следва по-скоро логиката на съдържанието на промените.
Направените изменения и допълнения може да се разпределят условно в две основни групи: редакционни и съдържателни. Тази класификация правим, не за да омаловажим редакционните промени, а за по-голяма яснота и по-сполучливо обобщаване на промените. В някои случаи редакционните промени са по-големи по обем от съдържателните. Но не в обема на текстовете е същината, а в характера на внесените изменения.
Редакционни промени в Закона за счетоводството
Първо. Във всички членове и параграфи на Закона за счетоводството (ЗСч) в изразите годишни финансови и годишни финансови отчети, думата годишни е отпаднала. Така се уточнява, че правилата на този закон са валидни както при изготвянето и представянето на годишните (индивидуални и консолидирани) финансови отчети, така и при изготвянето и представянето на междинните финансови отчети - т.е. на отчетите, които обхващат период, по-малък от една година.
Второ. В досегашната редакция на закона принципите, въз основа на които се осъществява счетоводството в Република България, бяха разделени в две групи - основни принципи (описани в ал. 1 на чл. 4) и принципи (описани в ал. 2 на същия член). Логично основание за такова разделение нямаше. Ето защо при новата редакция на закона това деление е отпаднало. Алинеи 1 и 2 са обединени в една алинея, в която са описани всички принципи, при спазването на които се осъществява счетоводството в Република България, а ал. 2 е отменена.
При описанието на принципите те са допълнени с още един, шести по ред. Той е: независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс - всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си, независимо от обективната му връзка с предходния и следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. В досегашната редакция на закона това изискване бе регламентирано като изискване към информацията, представена във финансовия отчет - в чл. 25, т. 5. Сега тази точка на чл. 26 е отменена, а изискването е включено в принципите на счетоводството. Така се подчертава значимостта на това изискване - като счетоводен принцип, а не само като изискване към качество на счетоводната информация.
Изменение и допълнения от съдържателен характер
Първо. Променена е, като е доразвита, нормативната база, която регламентира изискванията към счетоводните документи. Това е постигнато, като към член 7 са създадени три нови алинеи - 3, 4 и 5. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно 6 и 7.
Какво е съдържанието на тези допълнения?
1. Приема се, че изискването за документална обоснованост на стопанските операции е спазено и тогава, когато липсва някой от обявените като задължителни реквизити на първичния счетоводен документ, регламентирани в ал. 1 и 2 на чл. 7, при условие че вместо липсващата информация са налице други документи, които я удостоверяват.
Ще се опитаме да онагледим това правило със следните примери:
ПРИМЕР № 1: Във фактура за оказана услуга не е описан предметът на стопанската операция (оказаната услуга), а само нейната стойност. Но към фактурата има приложен сертификат, който описва по-подробно и пълно извършените дейности, които са фактурирани като услуга.
ПРИМЕР № 2: В една разходна складова разписка, която е вътрешен документ (документ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от счетоводния закон) не е отбелязана датата на издаването му. Складовата разписка отразява предадени основни материали от склада за материали на площадката на производствения отдел. Същевременно се води дневник за разхода на материали от склада, в който датата на отпускането на същия този материал е отразена.
2. Освен в описаните и онагледени с примери по-горе случаи, е определено, че когато първичен счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на счетоводния закон, се допуска този документ да не съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 7, ал. 1 от закона. Достатъчно е той да отразява вярно документираната стопанска операция.
Съществено значение има и новата ал. 5 към чл. 7 на закона. Според нея, издаването на първичен счетоводен документ не е задължително, когато стопанската операция е документирана с фискална касова бележка, издадена от фискално устройство по ред, определен от министъра на финансите или с ценна книга.
Не се изисква задължително издаване на първичен счетоводен документ и когато получател по сделката е физическо лице, което не е търговец.
Ако обаче получателят желае или пък това е предвидено в нормативен акт, доставчикът е длъжен да му издаде фактура с реквизитите по ал. 1 на чл. 7 на закона.
3. В чл. 8 от Закона за счетоводството е направено допълнение, свързано с прилагането на Закона за електронния документ и електронния подпис. Определено е, че идентификационните шифри, които заменят личния подпис (защото са негов електронен еквивалент), трябва по несъмнен начин да осигуряват възможност за идентифициране на съставителя на първичния счетоводен документ.
4. Като изключително полезно оценяваме допълнението на чл. 9, ал. 2 от закона, в което ясно е определено, че когато предприятието използва счетоводен софтуер, този софтуер трябва да е разработен при спазване изискванията на Закона за счетоводството, а обработваните чрез него данни и изходни документи да са на български език. Това допълнение бе необходимо, защото досега на практика задължителните реквизити на един първичен счетоводен документ можеше да са на български език, но приложените към него други носители на информация, които съставляват част от този документ, не беше задължително да са на български език. Например, обработваната фактура е на български език, а приложените към нея спецификации, сертификати и други подобни - на чужд език. Съгласно направените в Закона за счетоводството промени това вече не се допуска.
Второ. Съществени изменения са направени в нормите на счетоводния закон, с които се дефинират и класифицират активите и пасивите, разходите и приходите на предприятията. По-голямата част от тези правила са извадени от Закона за счетоводството. Защото се съдържат по-изчерпателно и подробно в приложимите счетоводни стандарти, към които се препращат ръководствата на предприятията.
Отменени са:
а) Член 18 с всичките му 4 алинеи.
В този член бях включени определенията и класификацията на различните приходи на предприятието. Това подробно е описано в редица счетоводни стандарти и особено в МСС 18 - Приходи, и Националния стандарт със същото наименование - НСФОМСП 18.
б) Член 19, в който се класифицираха пасивите на предприятието.
Причината за отмяната е, че по настоящем тази класификация се съдържа в първи стандарт от Международните счетоводни стандарти и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, озаглавен Представяне на финансови отчети.
в) Член 20 е променен изцяло, като е формулиран доста по-лаконично.

повече::lex.bg бюлетин

-- Edited by evristika at 18:26, 2007-03-29