КСО ги приема, че извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване

Физическите лица, развиващи собствени Интернет сайтове, извършват трудова дейност за свой риск и за своя сметка и подлежат на осигуряване. Това съобщи изпълнителният директор на Националната агенция за приходите Красимир Стефанов, цитиран от електронното издание NewBusiness.bg. "В случай, че няма сключени договори, за целите на осигуряването работата по Интернет сайт представлява трудова дейност, която лицата извършват за свой риск и за своя сметка. Такива лица по смисъла на КСО са самоосигуряващите се лица. В това си качество са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични тьрговци,собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Осигуряването им се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово между минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година. Самоосигуряващите се лица формират и окончателен месечен размер на осигурителния доход, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ /по аргумент на чл. 6, ал. 8 от КСО/", се казва в писмо-отговор на запитване до Централното управление на НАП.
По отношение на данъчното третиране на доходите, в писмото са разгледани две основни хипотези. Едната е когато физическото лице осъществява стопанска дейност и като такова има интернет страница (сайт, блог и т.н.). То съответно заплаща определени разходи по поддържането й, в т.ч. закупуване на домейни, плащане на такси и т.н. В този случай, разходите, както и приходите (доходите) от поддръжката следват данъчното облагане, предвидено в ЗДДФЛ за доходите от съответната стопанска дейност, а именно доходи от стопанска дейност като едноличен търговец - за физическите лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), независимо дали са регистрирани или не са регистрирани като еднолични търговци - облагаемият доход се формира по реда на чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа - по реда на чл. 28 от закона.При доходи от друга стопанска дейност - за физическите лица, които извършват стопанска дейност, но не са търговци по смисъла на ТЗ (упражняване на свободна професия, занаят и др.) - облагаемият доход се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа по реда на чл. 30 от закона.
По смисъла на чл. 8, ал. 1 и 11 от ЗДДФЛ доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в страната, като мястото на изплащане на дохода не се взема предвид. Следователно, фактът, че закупените домейни не са от български уеб страници и се "паркират" на небългарски уеб сайт, нямат отношение към дефинирането на източника на дохода в конкретния случай.
При втория случай физическото лице не осъществява стопанска дейност или извършва такава, но сайтьт (интернет страницата), както и заплащаните от него разходи, по никакъв начин не са свързани с осъществяваната от него стопанска дейност. В този случай доходите попадат в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, т.е. представляват облагаем доход от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или ЗКПО. Годишната данъчна основа за тези доходи се формира по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ и това е облагаемият доход, придобит през данъчната година, намален с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Липсва правна възможност от доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 и 36 от ЗДДФЛ, да се приспадат направените разходи, уточнява още данъчният шеф.

източник:lex.bg