Санкции по КСО и ДОПК

Съгласно чл.355, ал.1 от КСО, който наруши разпоредбите на чл.5, ал.4; чл.6, ал.8; чл.7; чл.8, ал.2, т.1 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съгласно чл.355, ал.2 от КСО, който състави документ с невярно съдържание или предостави неверни данни по чл.5, ал.4 с цел да избегне плащането на задължителни осигурителни вноски, се наказва с глоба от 250 лв. за всеки отделен случай, ако не подлежи на по-тежко наказание.

Длъжностно лице, което разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, се наказва с глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лв.

При повторно нарушение по ал.1 наказанието е глоба от 500 до 2000 лв., а по ал.2 - глоба от 500 лв. за всеки отделен случай, но не повече от 10 000 лв. "Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.

Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице.

Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления, обжалването и изпълнението им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно чл.273 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв.



Санкции по ЗЗО

Съгласно чл.103, ал.1 от ЗЗО длъжностно лице на работодател или работодател, който не предостави информация, дължима по този закон, или дава невярна информация за осигурителните си отношения с НЗОК, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е 2000 лв.
"Повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение.


Ако нарушението е извършено от осигурено лице, глобата е от 30 до 50 лв., а за повторно нарушение - 150 лв.


Съгласно чл.104, ал.1 от ЗЗО длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. За повторно и за всяко следващо нарушение глобата е от 2000 до 4000 лв.

Самоосигуряващо се лице, което не плаща дължимите осигурителни вноски за срок, по-дълъг от три месеца, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а за повторно нарушение - с глоба от 100 до 300 лв.

Съгласно чл.105, ал.1 от ЗЗО нарушенията по чл.103 и 104 се установяват с актове на контролните органи на Националната агенция за приходите.
Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице.

Съгласно чл.109, ал.1 от ЗЗО осигурените лица, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, заплащат оказаната им медицинска помощ, ако не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Осигурителните права на тези лица се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права.

Санкции по Закона за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР)

Съгласно чл.21 от ЗГВРСНР НАП осъществява контрола по внасянето на вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите". Съгласно чл.31 от закона "Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон или нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 20 до 250 лв."
Работодателите са длъжни да декларират еднократно пред съответната компетентна ТД на НАП поименно работниците и служителите, притежаващи качества по чл.7, т.1 - 3, при сключване на трудовия договор с тях или към момента на възникване или промяна на съответното качество.
Вноските във фонда се дължат върху изплатените брутни трудови възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО, и са изцяло за сметка на работодателите.
Вноските във фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
Органите по приходите уведомяват органите на прокуратурата за установени в хода на проверките и ревизиите данни и обстоятелства за престъпни деяния, свързани със:
- измама;
- документни престъпления.
Когато органът по приходите установи, че съществуват индикации за укриване и избягване на плащане на задължителни осигурителни вноски и специфични случаи на осигурителна измама, следва да уведоми съответната окръжна прокуратура, а за гр. София - Софийска градска прокуратура, по реда на утвърдените процедури и правила, като се изготвя съобщение за наличие на индикации за престъпление. Това действие органът по приходите може да осъществи по повод изпълнение на ревизия, приключване на ревизия, извършване на проверка по прихващане или възстановяване, извършване на насрещна проверка, извършване на проверка по делегация, извършване на други проверки за установяване на факти и обстоятелства, проверка и наблюдение на обекти, извършване на текуща селекция, събиране и анализ на информация за измами при установени индикации за наличие на престъпно деяние по смисъла на НК. За целта се изготвя подробно описание на констатираните факти и обстоятелства и съответните приложения към тях.

Людмила Мермерска http://magazine.askana.com/ver_05/article.php?art_id=2978