13.02.2008 г. След забавяне и много изхарчени средства, Търговският регистър уж вече функционира. Оказа се, че вместо да облекчат отношенията на търговците с регистърните дружества, промените за момента ги утежняват. Ежедневно пред гишета на Агенция по вписванията чакат стотици желаещи да се регистрират. За да извървят един дълъг път, осеян с нормативни недомислици и спънки от административен характер. Усилията на институциите да облекчат процедурите са крайно недостатъчни.
След огромното забавяне и големите изхарчени за проекта суми се предполагаше гладък старт на единния Търговски регистър. Месец и половина след началото да регистрираш или пререгистрираш фирма се оказва огромно изпитание, което не съответства на често обещаваните облекчения на бизнеса и стимулиране на инвестициите у нас.
Пред подразделенията на Агенция по вписванията се вият огромни опашки. Чакащите веднъж не знаят какво точно се изисква от тях, втори път биват връщани заради собствено тълкуване на закона от служители на различните администрации. Бизнесмените се облагат с такси, които са напълно незаконни спрямо Закона за търговския регистър (ЗТР). Юристи не могат да обяснят на чуждестранни клиенти, защо трябва да дойдат до България и лично да си подадат документите, при положение, че плащат за това на адвокатска кантора. При тази картина проблемът с публикуването на лични данни в сайта на регистъра изглежда най-малък.
Недостатъците на Търговския регистър могат да се разделят на две основни групи от нормативен и административен характер. Първите са заложени в самата нормативна база - както в Закона за търговския регистър, така и в Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Вторите са свързани с бюрократични неуредици, породени от лоша организация или недостатъчна квалифицираност на служителите в администрацията
Нормативната база не признава адвокатура и срокове
Съдружникът от адвокатско дружество Антов и партньори (Легаком) адвокат Асен Георгиев обясни за Bulgarian Post, че промените, които последват създаването на търговския регистър са само процедурни. Няма реална промяна в материалното търговско право и в частност в дружественото право. Видовете търговци, редът за регистрация, начинът на управление на дружествата, отношенията между фирмите са уредени по един и същ начин сега и преди началото на регистъра. Когато се прави процедурна промяна, логиката изисква отношенията на търговците с регистърните институции да се улеснят, а не обратното.
Издадената от министъра на правосъдието наредба за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър предвижда подаването на заявленията в Търговския регистър да се извършва лично от заявителя или след нотариална заверка. ЗТР предвижда само при приемане на заявлението да се проверява самоличността на заявителя. С наредбата на правосъдния министър Миглена Тачева се въвеждат утежняващи процедурата действия спрямо законите в България. Освен това, тя е в противоречие със Закона за адвокатурата, който предвижда адвокатът да е представител и защитник на всички права и интереси на своя клиент.
В самия закон за регистъра се забелязва ограничение на един текст спрямо друг. В Преходните и заключителни разпоредби е регламентиран 3 годишен срок за пререгистрация на съществуващите фирми. Друг текст обаче налага при вписването на всяко ново обстоятелство във фирменото дело да се прави и пререгистрация по ЗТР. Срокът е най-много 3 години, но реалният на практика е до момента, в който не се наложи вписване на обстоятелство или представяне на документ за обявяване. Такива например се вписват и обявяват след провеждане на общо събрание на дружеството, а събрания ще има масово след няколко месеца, когато дружествата приемат своите годишни финансови отчети. Фирмите ще се принудят да се пререгистрират. Струпванията пред гишетата на агенцията ще са още по-големи от сега, както и хаосът.
Клишето България е правова държава би звучало добре, ако у нас законите и подзаконовите нормативни актове се спазваха стриктно. Неуредиците на старта на Търговския регистър ни убеждават тъкмо в противното някои от правилата поголовно не се спазват, а за други тълкуванията на закона и наредбите са толкова, колкото и подразделенията на Агенция по вписванията у нас.
С оглед бързина на обслужването и икономия на средства, ЗТР дава възможност едновременно със заявлението за пререгистрация на дружество да се впише ново обстоятелство. Адвокат Георгиев заяви, че това в момента не се прилага. Вписването на ново обстоятелство е възможно едва след пререгистрацията, което противоречи на закона.
По закон срокът за произнасяне по заявленията е до приключване на първия работен ден след приемането им. И това не се спазва. Понякога пререгистрацията отнема на чиновниците повече от 10 дни, което е ново нарушение на закона.
Вече стана въпрос, че дори адвокат не може да подаде заявление без нотариална заверка, което е регламентирано от наредбата на Миглена Тачева. Практиката показва, че чиновниците стигат и по-далеч. Иска се нотариална заверка дори когато няма основания за това, например при запазване на фирма.
Едно от най-големите нарушения на ЗТР се извършва в окръжните съдилища, които неправомерно събират такси за удостоверения за актуално състояние. То е необходимо за пререгистрацията на фирми, а тя по закон е безплатна. Според адвокат Георгиев в различните области таксата варира между 10 и 25 лева.
Какво ни очаква, ако се наредим на опашката?
Ако търговецът си дочака реда и успее да подаде заявление в рамките на един ден, той или е отишъл в ранни зори пред бюрото на агенцията или е голям късметлия. Опашките вървят бавно, защото обработката на заявление за пререгистрация на дружество отнема най-малко 30 минути. Търговецът подава информация чрез заявлението си. След това я предоставя и окръжния съд, подавайки цялото фирмено дело към агенцията. Служителят извършва сложни за много български чиновници операции като преписване, сканиране, принтиране и копиране. В резултат търговецът получава екземпляр с входящ номер.
Решилият да потърси юридическа помощ за пререгистрацията в самата агенция няма да получи такава. Няма практика юристи да бъдат назначавани да информират търговците. За сметка на това куп чиновници заливат хората с поток от информация, която често стига до тълкуване на нормативната уредба или отказ за приемане на заявление.
Ще се решат ли скоро проблемите?
В края на януари министър Тачева заяви, че 10 разпоредби на ЗТР не са разписани както трябва и тя ще внесе в Народното събрание предложение за законодателни промени. Преди седмица Българска стопанска камара изпрати писмо до правосъдното министерство, в което се настоява за премахване на нередностите в Търговския регистър. Министърът от квотата на НДСВ направи проверка и вече е разпоредила да бъдат поставени информационни табла, да се преустроят гишетата, а Агенцията по вписванията да издава служебни удостоверения за актуално състояние поне в големите градове, за да не се налага на търговците да ходят до съда. Засега проблемите на Търговския регистър се решават дотук.
Появиха се апели търговците да бъдат снизходителни, защото регистърът тепърва стартира и е нормално да има неуредици. Въвеждането на тази хубава световна практика за публичност на фирмите стана достатъчно късно, за да се чака повече. И ако българският търговец по неволя ще извърви дългия път на регистрация, чуждестранният има избор да пренасочи инвестицията към друга държава, до която няма да му се наложи да пътува за едно пълномощно. Ще отиде там, където са управляващите са осъзнали, че подобряване на бизнес климата не означава само да бъдат намалени данъците.