13.02.2008 г.
След забавяне и много изхарчени средства, Търговският регистър уж вече функционира. Оказа се, че вместо да облекчат отношенията на търговците с регистърните дружества, промените за момента ги утежняват. Ежедневно пред гишета на Агенция по вписванията чакат стотици желаещи да се регистрират. За да извървят един дълъг път, осеян с нормативни недомислици и спънки от административен характер. Усилията на институциите да облекчат процедурите са крайно недостатъчни.

След огромното забавяне и големите изхарчени за проекта суми се предполагаше гладък старт на единния Търговски регистър. Месец и половина след началото да регистрираш или пререгистрираш фирма се оказва огромно изпитание, което не съответства на често обещаваните облекчения на бизнеса и стимулиране на инвестициите у нас.

Пред подразделенията на Агенция по вписванията се вият огромни опашки. Чакащите веднъж не знаят какво точно се изисква от тях, втори път биват връщани заради собствено тълкуване на закона от служители на различните администрации. Бизнесмените се облагат с такси, които са напълно незаконни спрямо Закона за търговския регистър (ЗТР). Юристи не могат да обяснят на чуждестранни клиенти, защо трябва да дойдат до България и лично да си подадат документите, при положение, че плащат за това на адвокатска кантора. При тази картина проблемът с публикуването на лични данни в сайта на регистъра изглежда най-малък.

Недостатъците на Търговския регистър могат да се разделят на две основни групи от нормативен и административен характер. Първите са заложени в самата нормативна база - както в Закона за търговския регистър, така и в Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Вторите са свързани с бюрократични неуредици, породени от лоша организация или недостатъчна квалифицираност на служителите в администрацията

Нормативната база не признава адвокатура и срокове

Съдружникът от адвокатско дружество Антов и партньори (Легаком) адвокат Асен Георгиев обясни за Bulgarian Post, че промените, които последват създаването на търговския регистър са само процедурни. Няма реална промяна в материалното търговско право и в частност в дружественото право. Видовете търговци, редът за регистрация, начинът на управление на дружествата, отношенията между фирмите са уредени по един и същ начин сега и преди началото на регистъра. Когато се прави процедурна промяна, логиката изисква отношенията на търговците с регистърните институции да се улеснят, а не обратното.

Издадената от министъра на правосъдието наредба за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър предвижда подаването на заявленията в Търговския регистър да се извършва лично от заявителя или след нотариална заверка. ЗТР предвижда само при приемане на заявлението да се проверява самоличността на заявителя. С наредбата на правосъдния министър Миглена Тачева се въвеждат утежняващи процедурата действия спрямо законите в България. Освен това, тя е в противоречие със Закона за адвокатурата, който предвижда адвокатът да е представител и защитник на всички права и интереси на своя клиент.

В самия закон за регистъра се забелязва ограничение на един текст спрямо друг. В Преходните и заключителни разпоредби е регламентиран 3 годишен срок за пререгистрация на съществуващите фирми. Друг текст обаче налага при вписването на всяко ново обстоятелство във фирменото дело да се прави и пререгистрация по ЗТР. Срокът е най-много 3 години, но реалният на практика е до момента, в който не се наложи вписване на обстоятелство или представяне на документ за обявяване. Такива например се вписват и обявяват след провеждане на общо събрание на дружеството, а събрания ще има масово след няколко месеца, когато дружествата приемат своите годишни финансови отчети. Фирмите ще се принудят да се пререгистрират. Струпванията пред гишетата на агенцията ще са още по-големи от сега, както и хаосът.