събота, 03 ноември 2007
Фискалната устойчивост продължава да бъде цел номер едно за следващата година и в средносрочен план. Това заяви министърът на финансите Пламен Орешарски. Той откри семинар на експерти от Министерството на финансите, които представиха новите моменти в данъчните закони за следващата година данъците върху доходите на физическите лица, корпоративното подоходно облагане и други.

През последните години сме свидетели на ускорен икономически растеж и сериозен приток на чуждестранни инвестиции, коментира Орешарски, цитиран от агенция Фокус. Това било предизвикателството от гледна точка на поддържането на макроикономическото равновесие. Докато дефицитът по текущата сметка през тази година се очаква да бъде около 20%, очакването за следващата година е 21.9%. Фискалната политика е ориентирана към по-голяма предпазливост, като в зависимост от дефицита по текущата сметка се запазва известна гъвкавост възможно е да има промяна на фискалните цели с цел поддържане на устойчивост, заяви Пламен Орешарски.
Премахваме един от буферите в бюджета и го заменяме с друг, заяви още министърът. Той обясни, че докато досега например при определен дефицит по текущата сметка, не се плащаха 10% от средствата за публичния сектор, през следващата година се случва следното определя се резерв от 300 000 млн. лева, като секторните ръководители ще разполагат със 100% от своите средства. Ще бъдат създадени по-добри стимули за управление на държавната собственост, коментира Орешарски. Ще позволим на ведомствата да продават имоти и в същия размер да закупуват нови активи, посочи министърът. За образование следващата година са отделени 470 млн. лева повече.

Познаването на данъчните закони в обществото е сравнително слабо. Това показват данните от представително изследване сред 1 000 жители на градовете, проведено от агенция ЕСТАТ. Изследването бе представено от директора на Центъра по икономическо развитие Александър Божков. 30% от участниците в проучването не знаят нищо за Закона за местните данъци и такси, а 48% са слабо запознати. Законът за корпоративното подоходно облагане не засягал 71% от интервюираните, а 69% от живеещите в градовете смятат, че Законът за ДДС не ги засяга. Според 50% от анкетираните Законът за данъците върху доходите на физическите лица не се отнася до тях.
Гражданите се оплаквали най-много от размера на такса смет (22%). От данък-сгради се оплаква всеки десети, 9% - от общата данъчна тежест, 5% били недоволни от бюрокрацията. 52% от хората не познават промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Александър Божков коментира, че това е показателно, че голяма част от тези, които работят на изпълнителна длъжност и би трябвало да плащат данък, не проявяват никакъв интерес към законодателството. Фактът, че няма отчетлива разлика между работещите и неработещите, налагал извода, че твърде много работещи не плащат данъци и затова промените не ги интересуват, коментира Божков.
Идеята за въвеждане на нови данъци среща силна съпротива например близо 70% от градското население е против въвеждането на данък за земеделските земи и горите.
Недоволството от плоския данък било най-голямо сред хората с ниски доходи, пенсионерите, нискообразованите и живеещите в малките градове. Позитивно настроени са висшистите, мениджърите, хората със собствен бизнес и тези, които печелят над 600 лева месечно.
Две трети от запитаните (68%) подкрепят действащата методика за изчисление на данъка върху превозните средства на база мощност, коригиран с коефициент според възрастта на автомобила.
23% искат общината да определя данъка на база на пазарната цена на превозното средство.
Резултатите от проучването показват още, че няма ясна представа за единната данъчна ставка, която се въвежда от догодина: 79% не могат да вземат отношение, за 19% размерът не трябва да надхвърля 10%. Резултатите показват нагласи за възприемане на плоския данък като нисък данък.
Най-висок е делът (39%) на подкрепата за твърд размер на ставката за всички доходи, с необлагаем минимум, без данъчни облекчения и без нормативно признати разходи. Божков коментира, че това показва желанието на хората за опростено данъчно законодателство, с цената на това да няма нормативно признати разходи.
Като цяло отношението към финансовата децентрализация било позитивно.
Проучването налага изводите, че законите не се отнасят до голяма част от населението, а ниската информираност е следствие от това. Хората се вълнували най-много от Закона за местните данъци и такси, а въвеждането на нови данъци се посреща отрицателно. Отношението към единната данъчна ставка на доходите на физическите лица е по-скоро отрицателно. Хората подкрепяли финансовата децентрализация, но запазвали известно недоверие към капацитета на общините, заяви Божков.

продължава...