25.09.2007
Балонът на жилищните заеми в Америка се пукна. Той беше усърдно надуван през последните 5-6 години. А резултатът е масови фалити на кредитни институции и хедж фондове, спад на фондовите борси и масово бягство на инвеститори от рисковите вложения.
Европейската централна банка се опита да успокои паниката на пазарите с няколко финансови инжекции. Примерът й беше последван от няколко европейски централни банки и от американския Федерален резерв. Но всички мерки имаха частичен ефект. Налетите огромни средства на междубанковия пазар спряха верижната реакция. Засега. Докъде обаче ще се разпростре ефектът на доминото? Още повече че доверието във финансовите институции вече е разклатено.

За да се отговори на въпроса докъде ще доведе сривът на ипотечния пазар в Америка, трябва да се проследи откъде започна всичко.
Голяма част от американците живеят назаем. И това е съвсем нормална практика. Те постоянно изплащат къщи, по няколко автомобила наведнъж, обзавеждане и други придобивки, с които рекламите по телевизията постоянно ги бомбардират.
Освен това икономиката в САЩ през последните няколко години преживява бум след преодоляването на кризата от 1998 г. Това доведе до откриването на нови работни места. И американците се почувстваха сигурни. Което пък ги подтикна да взимат много кредити. Бумът в строителството изсипа милиарди в джобовете на кредитори, брокери на недвижими имоти и инвеститори. Тези жилища трябваше да бъдат продадени. И затова бяха раздадени купища ипотечни заеми на хора. Някои от тях обаче бяха с не съвсем чисто кредитно досие Бяха дадени заеми с плаващи лихви, опции за различни схеми на плащане и с мъгляви условия.
Като при всеки бум обаче настъпва и моментът на насищане.
И цените на имотите тръгнаха надолу. Банките и кредитодателите започнаха да вдигат лихвите, за да не са на загуба от по-ниските цени.
В същото време много от бъдещите собственици на жилища, които не са си прочели внимателно договорите за заем, се озоваха в графата на "лошите" платци. Причината е, че лихвата им е била фиксирана само в първите 2-3 години. След това обаче тръгва рязко нагоре и те не могат да обслужват месечните си вноски по ипотеките. Те започват изтощителна битка с банките за спасяване на имота. Много американци се опитват да предоговарят заемите, по които се трупат и глоби при просрочване на плащанията. Който не успя, видя как къщата му с градинка и басейн - мечтата на всеки американец - отива за продан.
За да спре процеса на безконтролно предоставяне на заеми, Управлението на Федералния резерв вдигна през последните 2-3 години на няколко пъти основния лихвен процент.
Банките също вдигнаха лихвите по кредитите, като най-високи станаха те по високорисковите кредити. Всичко това доведе до спукване на "балона". Според Центъра за отговорно кредитиране в САЩ 2,2 милиона рискови ипотеки от последните години са рухнали или ще рухнат всеки момент. През 2005-2006 г. са раздадени 1,12 трилиона долара (820 млрд. евро) под формата на хибридни кредити и ипотечни кредити с нефиксирана лихва.
Заедно с получателите на заеми започнаха да гърмят и кредитодатели, защото срещу парите си взимат имот със занижена цена. Комбинацията от спад на продажбите и растящи лихви отвори пукнатини в самите основи на този пазар. Според експертите в последните години стотици милиарди долари капитал бяха изтеглени оттам. Така се стигна до фалит на няколко мултимилиардни кредитни фонда, големи банки започват да изтеглят позициите си от високорисковото кредитиране, хедж фондовете, което също води до рекордни дневни минуси на Уолстрийт и на всички фондови борси.
Конкретният повод за шока от последните две седмици стана съобщение на френската банка БНП Париба, че блокира два фонда и спира достъпа на инвеститорите до активи от около 2 млрд. евро, които иначе са малка част от общия инвестиционен портфейл от 350 млрд. евро. Но мярката накърни имиджа на банката, която само преди седмица беше много уверена за стабилността на пазарите за рискови ипотечни кредити. Нещо подобно се случи и в Германия с банка IKB, която успокояваше инвеститорите, а дни след това се наложи да бъде спасявана с държавна инжекция от милиарди евро.
"Стигнали сме точка, в която идва ред на паника и реалността се забравя, макар че има подозрение за планирано и манипулирано пускане на слухове с цел печалба", коментира Алан Уеборн от "Ес Жи Секюритис". "Ужасното на проблема не е Париба, а страховете, че кризата е много по-дълбока", коментира пред "Блумбърг" Джон Уилсън от "Морган Кийгън и ко".
Във Великобритания под обсадата на хиляди освирепели клиенти попадна един от главните играчи в ипотечното финансиране - "Нордън рок". За да се спре паниката сред вложителите, Банк ъф Ингланд обяви, че ще отпусне извънредно финансиране на закъсалия кредитодател, с което да му помогне да излезе от кризата с ликвидността. Само за 2-3 дни обаче чакащите цяло денонощие на опашки спестители успяха да изтеглят близо 2 милиарда британски лири от банката, което свали акциите с 37 на сто, преди британското правителство да вземе решение да гарантира влоговете. Акциите на още два британски фонда тръгнаха надолу. Ефектът на доминото започна да пъпли из цялата еврозона.
Няколко френски, германски, испански и ирландски банки също потърсиха помощта на Европейската централна банка, за да укрепят позициите си, след като акциите им поевтиняха на борсите от 3-4 процента. Мнозина анализатори определиха събитията като европейския 11 септември. Нанесен бе сериозен удар по доверието в банковата система, както и на доверието между самите банки заради растящи съмнения, че другият крие с колко рискови кредити се е натоварил, обясниха финансисти.
След близо шестмесечeн тътен кризата с необслужваните американски ипотечни кредити принуди ЕЦБ да извърши спасителна акция. В опит да укроти паниката тя изсипа на пазара за краткосрочно кредитиране "неограничен ресурс" при преференциална лихва от 4 процента. Веднага 49 банки се възползваха и взеха невижданите досега 94,8 млрд. евро. Банк ъф Ингланд също се намеси с 24 млрд. паунда (34 млрд. евро), за да спаси давещата се "Нордън рок".
"Банките реагираха на намесата на ЕЦБ като клиент, чул за тотална разпродажба в супермаркета - награбиха, колкото могат да носят", коментира Улбрих Караш от "Ейч Ви Би груп" в Мюнхен. "Лошата страна на намесата на ЕЦБ е, че хората започват да се съмняват дали пък няма нещо по-страшно, за което тя знае, но не и те", допълва Бари Моран от Бенк ъф Айланд в Дъблин. Негови колеги анализират пред "Блумбърг", че има и още по-зловещ сценарий - ЕЦБ не е наясно с размера на бедствието.
"Никой не иска да отпуска заеми, всеки се грижи първо за собствената си безопасност", коментира Карен Бирцлер, валутен брокер от банка Ейч Ви Би в Мюнхен. Инвеститорите разпродават всички акции на компании, за които имат и най-малко подозрение, че са свързани с рискови ипотечни кредити.
Шокът в кредитния сектор повлече надолу и валутните пазари от Русия до Бразилия заради притеснения дали капиталите няма да се отдръпнат от рисковите райони. Затягането на кредитните условия, което неминуемо ще настъпи, пък заплашва да спре обратните изкупувания и големите сделки за придобивания - двете основни сили зад растежа през последните години.
"Цените на жилищата са се покачвали с над 11% годишно от 1996 г. насам", казва Дейвид Стъбс, главен икономист на Кралския институт на лицензираните оценители. "За сравнение доходите на купувачите са се повишавали едва с 3,5% годишно. Това ги принуждава да ползват все по-рискови кредити", допълва той.


източник:Стандарт