16.07.2007
Точно два месеца след като БНБ смъмри търговските банки за бума в отпускането на заеми, стана ясно, че централната банка подготвя и конкретна мярка за ограничаване на кредитирането - увеличаване на минималните задължителни резерви (процент от кредитите, които банките държат на безлихвен депозит в БНБ).

Обсъждат се различни варианти какви точно да са мерките, които БНБ ще въведе, като окончателното решение за това ще бъде взето в четвъртък на регулярния управителен съвет на БНБ, съобщиха директори на търговски банки, пожелали анонимност, пише в."Дневник".

Според повечето от тях централната банка ще започне с по-леки мерки като например увеличение на минималните резерви до 12% вместо досегашните 8%.

Ако това не даде ефект, ще се прибегне до по-сериозни мерки като например вдигане на минималните резерви до 15 на сто или повишаване на изискванията за капиталова адекватност (собствените средства на акционерите на банката в зависимост от риска на портфейла й).

Въпреки че представители на банковия сектор посочват, че мерките от страна на БНБ са очаквани и дори навременни, според тях те се дължат основно на неблагоразумното поведение основно на две банки от първа група, които са се държали най-агресивно след падането на предишните ограничения.

Според статистиката на БНБ към края на май на годишна база ръстът в корпоративните кредити гони 50%, като общият им размер е 16.55 млрд. лв. За същия период заемите за домакинствата също прехвърлят психологическите 40% годишен ръст и съответно са 10.63 млрд. лв.

Въпреки че голяма част от банкерите аргументират тези рекордни увеличения със счетоводни ефекти от внасяне на изнесените в чужбина кредити за около 2 млрд. лв., БНБ проучва възможностите за ограничаване на кредитния бум, съобщиха източниците от банковите среди.

Рестрикции срещу кредитната експанзия БНБ въведе за първи път през 2004 г.

Тогава по настояване на "Международния валутен фонд" беше наложено банките да заделят допълнителни резерви при ръст на кредитите над 6% за тримесечие заради опасения, че бурният кредитен ръст води до сериозно увеличение на дефицита по текущата сметка и е заплаха за фискалната сигурност на България.

Тези мерки отпаднаха напълно от началото на тази година и това моментално доведе до галопиращо увеличение на кредитните портфейли на банките.

Евентуално увеличение на минималните задължителни резерви ще рефлектира във вдигане на лихвите по заемите, прогнозират специалисти
Евентуално увеличение на минималните задължителни резерви ще рефлектира във вдигане на лихвите по заемите, прогнозират специалисти
Евентуално увеличение на минималните задължителни резерви в този момент ще доведе до вдигане на лихвите по заемите, прогнозират банкери и макроикономисти.

"Нормално е заемите да поскъпнат, още повече че в момента лихвите по кредитите са на най-ниските възможни нива.

И банки, и потребители трябва да разберат, че лихвите в млада икономика като българската не трябва да бъдат сравнявани директно с тези на зрелите пазари", коментира изпълнителният директор на "Пощенска банка" Асен Ягодин.

По думите на Георги Стоев от анализаторското звено "Индъстри уоч" пък подобни мерки от страна на БНБ ще доведат единствено до увеличение на разходите на банките, а оттам и до поскъпване на кредитите.

"Предишния път, когато бяха предприети подобни рестрикции от БНБ, банките ясно показаха, че знаят как да излязат от тази ситуация, просто това им носи повече разходи", коментира Стоев.

Той се противопостави и на идеята, споделяна от банкерите, че чрез ограничаване на кредитирането БНБ прави опит да се пребори с дефицита по текущата сметка и инфлационния натиск и да спази сроковете за присъединяване към валутния механизъм ERM II.

"Чрез кредитите се финансират покупки на имоти и инвестиционни проекти, a не всекидневното потребление. Няма връзка между кредитирането и инфлацията", завърши Стоев.

източник:ACTUALNO.COM