Глава дванадесета
ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ, ПРИДОБИТА В ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
Чл. 97. (1) Правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява с един от следните документи:
1. диплома за завършено висше образование;
2. документ, удостоверяващ професионална квалификация;
3. документ, удостоверяващ придобита правоспособност за упражняване на регулирана професия.
(2) Към документите по ал. 1 органите, компетентни за признаване на правоспособност за упражняване на съответната регулирана професия, могат да изискват от лицето, което иска признаване, да приложи допълнителни доказателства за съдържанието и продължителността на завършеното образование и обучение.
Чл. 98. Органите по чл. 97, ал. 2 не могат да откажат на български гражданин или на гражданин от държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, получил съответната квалификация в тези държави, поради липса на достатъчна квалификация да получи достъп или да упражнява съответната регулирана професия при същите условия като българските граждани, когато лицето, което иска признаване:
1. притежава диплома или друг документ, които се изискват в някоя от тези държави за достъп или за упражняване на същата професия на нейна територия и които са получени в тези държави, или
2. е упражнявало през последните 10 години на пълно работно време тази професия в продължение най-малко на две години или в продължение на период, равностоен на две години пълно работно време, в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в която професията не е регулирана, и притежава документ за професионална квалификация, издаден от съответния компетентен орган.
Чл. 99. (1) Органите по признаването могат да изискат от лицето, което иска признаване, да докаже, че притежава професионален стаж, когато продължителността на обучението в случаите по чл. 98, т. 1 и 2 е по-малка с една година от изискваната продължителност на обучението по регулираната професия.
(2) Продължителността на изисквания по ал. 1 професионален стаж не може да бъде по-голяма от:
1. два пъти размера на недостигащия период на образование и обучение, когато недостигащият период се отнася за цикъла на обучение след средното образование и/или за професионален стаж под контрола на ръководител на стажа и завършва с изпит;
2. периода на недостигащия професионален стаж, когато този стаж се отнася за професионална практика, осъществявана с помощта на квалифициран специалист.
(3) Изискваният професионален стаж по ал. 1 и 2 не може да бъде по-голям от 4 години.
Чл. 100. (1) Органът по признаването може да изиска от лицето, което иска признаване, да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност.
(2) Органът по признаването предоставя на лицето, което иска признаване, да избира между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. За професиите, за чието упражняване се изисква точно познаване на националното законодателство и чийто съществен и постоянен елемент е даването на съвети и/или оказването на помощ по националното законодателство, органът по признаването решава в кои случаи да изиска стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност.
(3) Стажът за приспособяване и изпитът за признаване на правоспособност се изискват, когато образованието на лицето, което иска признаване, обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават от тези, удостоверени с документа за квалификация.
(4) Органът по признаването преценява дали знанията и уменията, придобити от лицето, което иска признаване, в процеса на неговия професионален стаж, не покриват частично или напълно различията по ал. 3.
(5) Стажът за приспособяване подлежи на оценка и не може да бъде с продължителност, по-голяма от три години.
(6) Условията и редът за провеждане на стажа и неговата оценка, както и на изпита за правоспособност, се определят с акт на органа по признаване.
Чл. 101. (1) Когато за упражняването на регулирана професия има специфични изисквания, определени в закон, органът по признаването изисква от лицето, което иска признаване, да представи документи от компетентните органи на някоя от държавите - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, от които е видно, че изискванията са удовлетворени. Когато някоя от тези държави не издава такива документи, тези изисквания могат да бъдат удостоверени с нотариално заверена декларация в съответната държава.
(2) Когато за упражняването на регулирана професия се изисква документ за физическо или психическо здраве, органът по признаването приема като достатъчно доказателство представянето на документ, който се изисква в някоя от държавите - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
(3) Органът по признаване може да изисква документите по ал. 1 и 2 да бъдат издадени не по-рано от три месеца от датата на подаване на молбата за признаване.
(4) Когато за упражняването на регулирана професия със закон е предвидено полагане на клетва, подписване на декларация и/или вписване в регистър на професионална организация, органът по признаването трябва да предвиди подходяща и равностойна форма в случая, когато предвидената с този закон форма не може да се използва от лицето, което иска признаване.
Чл. 102. (1) Органите по признаването се произнасят с мотивирано решение в срок до 4 месеца от датата на подаването на молбата и на съответните документи.
(2) Отказът за признаване на квалификация по регулирана професия подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.
3. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) параграф 4в се изменя така:
§ 4в. По смисъла на този закон регулирана професия е дейност или съвкупност от дейности, правото за упражняването на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование, правоспособност или предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално признаване от държавата.;
б) създават се § 4ж и § 4з:
§ 4ж. По смисъла на глава дванадесета от този закон:
1. Диплома е всеки документ, издаден от компетентен орган в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, от който е видно, че титулярят притежава теоретична подготовка и професионална квалификация за достъп или упражняване на регулирана професия в тази държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
2. Документ за професионална квалификация е всеки документ, издаден от компетентен орган в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, от който е видно, че титулярят притежава съвкупност от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране знания и умения.
3. Документ за правоспособност е всеки документ, издаден от компетентен орган в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, от който е видно, че титулярят притежава задължителен обем от професионални компетенции, което дава право за упражняване на регулирана професия.
4. Професионален стаж е времето, през което лицето, което иска признаване, действително законно е упражнявало съответната професия в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство.
5. Стаж за приспособяване е упражняването на регулирана професия, което се осъществява под контрола на квалифициран специалист на територията на Република България.
6. Изпит за признаване на правоспособност е проверката на професионалните познания на лицето, което иска признаване, с цел да се оцени способността му да упражнява регулирана професия на територията на Република България.