събота, 14 април 2007
Все по-често в Европа да имаш работа не означава непременно стабилно финансово положение. В Германия например, нискоквалифицираните сектори наемат бедни работници, което дава аргументи за привържениците на въвеждането на минимална работна заплата. Тази идея среща обаче противопоставянето на работодателите и консерваторите.
Букет цветя за 1 евро, Т-шърт за 5 в търговския център на берлинския квартал Райнекендорф може да се намерят всякакви неща на ниски цени. Ренате е един от многобройните посетители без особени финансови възможности, тя работи в ресторантьорския сектор: Трудно е, въпреки две работи не се справям. Преди можеше да се спестява за ваканция или кола, разбира се не голяма, но имахме някакво ниво на живот. Днес работим и пак не знам как ще се справя. Жените са изключително засегнати от тази икономическа несигурност, тъй като много от тях работят в нископлатените сектори. Фризьорка в Берлин например може да печели под 4 евро на час срамно заплащане, според Детлеф Джембрински, депутат-социалдемократ, който настоява за въвеждането на минимална работна заплата. Той отбелязва, че за разлика от Франция, в Германия няма минимална заплата, пише rfi.bg. За съжаление констатираме, че в някои сектори служители, наети все пак на пълен работен ден, се обръщат към социалните служби, за да поискат отсрочка. Неприемливо е в някои сектори като фризьорския, охраната или поддръжката работещите да не могат да живеят с това, което печелят. Министърът на труда Франц Мюнтеферинг от SPD обяви, че предстои въвеждането на минимална заплата в 10 сектора, без обаче да уточнява размера на заплащането на час. Синдикатите настояват за 7,50 евро/час, което прави около 1250 евро на месец, което е половината от средната заплата в Германия. Според дребните работодатели обаче това би довело до фалит. Наскоро вестник от Хамбург съобщи за жена, наета да чисти баните в петзвездния хотел Dorint срещу заплащане от 1,92 евро/час.

Бедните работещи в Холандия също стават все повече, въпреки че в една от най-богатите страни в Европа съществува минимална заплата. Според Университета в Амстердам 203 000 работещи печелят колкото да преживеят или под жизнения минимум от 850 евро/месец за сам човек или 1500 евро за семейство с две деца. Тези хора страдат и от данъчното законодателство, тъй като нямат право на същите данъчни облекчения каквито имат ползващите социални помощи. Едно от обясненията на това явление е свързано с почасовата работа. Половината от активното население работи по-малко от 36 часа на седмица. Социолозите се опасяват от риска за образуване на етническа пропаст, тъй като повече от 1/3 от бедните работещи в Холандия са от турски, марокански или антилски произход.

България е сред страните в ЕС, в които заплатите са най-ниски.
Мнозина смятаха, че с влизането в ЕС, ще се случи чудо и заплатите изведнъж ще нарастнат. България обаче все още е далече от условията на труд и заплащане в старите страни-членки. Официалните данни сочат, че заплащането в производствения сектор у нас е 1,39 евро на час, докато в старите страни-членки - 26 евро на час. Средната заплата у нас се движи в рамките между 325 и 355 лева. Анализаторите очакват, че българските заплати ще започнат бавно да растат. В действителност и сега, заплатите на висшите мениджъри в някои фирми, са достигнали европейски стойности. Със сигурност техните доходи ще отбележат реален ръст през тази година. Високи заплати дават не само чуждестранни фирми, но и много български фирми. Принципно заплащането е въпрос на договаряне с работодателя. Различните работодатели използват различни критерии за оценка на стойността на дадена професия или позиция. В компаниите и фирмите, където са ясни критериите за стойността на труда като натовареност, квалификация, принос за увеличаване на печалбата и т.н., положеният труд е справедливо заплатен. В нерентабилните предприятия за база на заплатите служи работното време, стара социалистическа практика. За мерило на ръста на доходите се ползва и минималната работна заплата, която се определя от правителството. Около 500 000 души в България получат минималното трудово възнаграждение. Проблемът е, че тази минимална заплата принужда част от хората с ниска квалификация да спрат да работят и да минат на социални помощи. Затова синдикатите имат предложение минималното възнаграждание да нарастне до 180 тази и до 220 лева през следващата година, но това няма да реши проблема. Според експерти минималната работна заплата трябва да бъде премахната, защото с нея се прави опит чрез регулация да се повишат доходите на една група хора, но не и стандарта им. Така минималното заплащане действа негативно на пазара на труда, който трябва да се регулира от търсенето и предлагането. Експертите са на мнение, че заплащане трябва да бъде прякото обвързано с производителността.

източник:Икономически портал на регион Стара Загора