По смисъла на КТ е ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Чл. 162 ал. 3:
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.

Този отделен закон е КСО. Незнайно защо в последната редакция на чл. 40 ал. 4 тази сума е определена като ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

(4) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.

Подозирах, че  този текст трябва да се разбира като ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В РАЗМЕР НА СРЕДНОДНЕВНОТО БРУТНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, но не в този смисъл е даденото Указание № 24-00-1 от 08.01.2007 г. на НАП Указание относно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 година, измененията в Кодекса за социално осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 година и изменения в Закона за здравното осигуряване.

Практическите последици от това указание са, че ако човек реши да ги спазва:
1. Следва да начислява ДОД върху въпросната сума
2. Нарушава разпоредбите на КТ

Според мен в случая водещ е текстът на КТ. КСО и указанията на НАП са незаконосъобразни, защото КСО има делегирана задача да определи срока и размера на обезщетението, а не да променя характера му на възнаграждение.

И пак според мен Министерството на труда и социалната политика е институцията, която може и трябва да реагира. В самия сайт на това министерство в секция "Основни функции и задачи" е записано:

Министерството на труда и социалната политика осъществява също така държавен контрол по спазването на нормативните актове в областта на трудовите отношения, безопасните и здравословни условия на труд, заетостта, безработицата и професионалната квалификация, заплащането на труда, социалното осигуряване, и социалното подпомагане; както и по прилагането и спазването на международните спогодби в областта на пазара на труда, социалната политика и социалното осигуряване.Този контрол се изразява в даване от съответните контролни органи на МТСП на задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на нормативните актове и търсене на административна и наказателна отговорност на нарушителите.

-- Edited by twisted at 08:33, 2007-04-13

-- Edited by twisted at 08:34, 2007-04-13

В момента резултатът от гласуването е 60% в полза на ОБЕЗЩЕТЕНИЕ.

Но ако въпросът се зададе по друг начин: Начислявате ли ДОД върху сумата за първия ден от болничния (отпуска за временна нетрудоспособност), ще се окаже, че поради използвания програмен продукт или заради принципа "Страх лозе пази" масово си спазваме указанията на Мургина и псуваме явно или под сурдинка.

Пак поради тези глупави указания нарушаваме и чл. 40 ал.1 т. 5 от ЗЗО и върху първия ден начисляваме ЗО върху ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО. В самия ЗЗО никъде не е казано, че временната нетрудоспособност се дели на две части - за сметка на работодателя и на НОИ. Казано е просто:

5. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската... и т.н.

Интересен ще ми е резултатът от евентуална анкета: Върху каква сума начислявате здравните осигуровки за първия ден от болничните?
Бас държа, че Мургина печели поне 90%

Ох, там е работата, че сме го забелязали. Щеше да е много хубаво да е незабележимо, ама то е очевАдно.
Щеше да е хубаво да го има само това писмо, което не сме длъжни да зачитаме. Гадното е, че точно думата ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ се използва в чл. 40 ал.4 от КСО.
Дилемата е кой текст да нарушим, начислявайки болничен за сметка на работодателя - на КТ или на КСО. И доколкото все пак съществуват тези указания на Мургина - Изх. № 91-01-23/18. 01. 2007 г, а освен това единствено спазването им води до безпроблемно създаване на декларация № 1 на дискета, ние щем не щем приемаме, че проклетата сума е възнаграждение - поне по отношение на здравните осигуровки. За ДОД е налице "онова писмо" на Стефанов, което по-ми дава кураж да се изрепча и да не начислявам ДОД

Този въпрос си го задавам от началото на февруари. Примерна дискусия по него се вижда и тук:
http://www.odit.info/?s=6&i=48358&f=3

Всички аргументи, които даваме (включително и evristika в последния си постинг и тълкуването на чл. 24 от ЗДДФЛ наистина доказват характера на сумата като ОБЕЗЩЕТЕНИЕ.
Гадното е, че чл. 40 ал. 4 от КСО независимо от всичко говори за възнаграждение. За това говорят и указанията на НАП. С това становище е съобразена декларация 1. Попълвайки я, ние официално се съгласяваме, че сумата е ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ. На който не му пука какво точно е тая сума, си я попълва декларация 1 и си свирка. На нас, дето не ни харесва, ни остава да скачаме и да плюем срещу вятъра.  Е, аз ще продължавам да си плюя, ама почна да ми омръзва да се правя на неволен участник в "Параграф 22"

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827

Изх. № 11-03-22/11.02.2007




ДО

Г-И ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Г-ЖА ЕМИЛИЯ ГАНЕВА
ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ
На Ваш изх. № 659/08.02.2007 г.

КОПИЕ:

ДИРЕКЦИЯОУИ"ГР.......




Относно: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 14 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 40, ал. 4 от КСО.

Уважаеми господин Стайков,

Уважаема госпожо Ганева,

По повод Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 1-03-22/08.02.2007 г., изразявам следното становище:

На основание чл. 24, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемият доход от трудови правоотношения не се включват обезщетенията и.помощите по част първа от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В част- първа на КСО се уреждат обществените отношения свързани с държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт.


С императивната разпоредба на чл. 2, ал. 1 от КСО е гарантирано правото на осигурените лица да получават обезщетения при временна неработоспособност. По-конкретно правилата за изплащане на такива обезщетения са регламентирани в Раздел I, глава четвърта Обезщетения" на част първа от КСО. В тази връзка на основание чл.40, ал. 4 от КСО, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.


Предвид гореизложеното сумата по чл. 40, ал. 4 от КСО има характер на обезщетение по смисъла на част първа от КСО и на основание чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ същата не следва да се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения. '




3АМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/КР. СТЕФАНОВ/