вторник, 27 март 2007
Бисер Манолов бе избран на 1 февруари за председател на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВБ) за втори мандат. Той пое тази длъжност преди 4 години от проф. Милети Младенов.
Преди това бе главен дилър на Булбанк. От началото на тази година фондът има право да поема управлението на закъсали банки, както и да става техен акционер. Вноските, с които банките участват в капитала на институцията, вече няма да са еднакви, а ще зависят от риска, пише агенция КРОСС, цитирайки вестник Стандарт.

- Г-н Манолов, Фондът за гарантиране на влоговете в банките бе създаден, за да има по-голяма сигурност за парите на хората. Какво е финансовото състояние на българските банки? Има ли опасност да се задейства предпазният механизъм за влоговете?
Банковият сектор е спокоен. Не мисля, че се задават банкови фалити. В никакъв случай обаче не трябва да се самоуспокояваме. Само си представете, ако настъпи криза в пазара на недвижими имоти, как това ще рефлектира върху банките. Видяхме какво стана в САЩ след публикуване на данните за състоянието на рисковите ипотечни кредити (които се отпускат без документи за финансовото състояние на кредитополучателя). Заговори се дори, че това ще окаже директен ефект върху състоянието на американската икономика през тази година. Да не забравяме, че става дума за един изключително ликвиден пазар, който има разнообразни техники на застраховка срещу такива негативни движения.

- Има ли изгледи и в България да се случи същото?
Това, което става в пазара на недвижими имоти у нас, е точно обратното - движение на цените само в една посока, която за момента е нагоре. Но да не забравяме, че може да последва и противоположното. Няма как банките да не бъдат потърпевши при една рязка промяна в тенденцията.

- Каква може да бъде застраховката срещу евентуални рискове?
Това е добър въпрос. Заговорихме за ипотечните кредити като пример. Има някои банки, които се опитват да секюритизират част от кредитните си портфейли. Или казано по-ясно, това е портфейл от кредити, върху които се издава облигация и се продава на други инвеститори. Цели се най-вече споделяне на риска. Но за голямо съжаление това са само първоначални стъпки и изобщо не може и дума да става за ликвиден пазар. Директният отговор на вашия въпрос е - нямам идея каква може да бъде застраховката.

- Има ли опасност голямо количество кредити на граждани да не могат да се връщат и това да влоши портфейлите? Знае ли се какво ще се прави в такива случаи, има ли готова стратегия?
Такъв риск винаги е налице. Има известно влошаване на процента необслужвани кредити но за криза не може да се говори. Да не забравяме, че семействата все още нямат достатъчна финансова култура като кредитополучатели. Сама разбирате, че в много реклами за ипотечни кредити има уловки, с които непрофесионалистите трудно могат да се съобразят. Трябва да се знае, че няма ипотечен кредит с фиксирана лихва за целия период. Ако едно домакинство е на ръба на финансовата си стабилност и в същото време обслужва кредит при 6,5%, какво ще стане, ако лихвата отиде на 9%? Не споделям мнението на някои колеги, че лихвите по кредитите ще падат, точно обратното - очаквам повишение.

- Кои са предизвикателствата пред финансовата ни система след влизането на България в ЕС?
Много обширна тема. В банковата и небанковата финансови системи най-важното е, че режимът за навлизане на чуждестранни европейски играчи на нашия пазар става уведомителен. Между другото приемам с усмивка коментарите, че видите ли, от началото на годината 40 финансови посредника и не знам колко още банки са заявили намерение да отворят клонове в страната. Става въпрос единствено и само за дистанционна нотификация, което означава, че тези институции могат да предлагат на своите клиенти продукти като участници на нашия финансов пазар. Има съществена разлика. От друга страна, лихвите между привлечените средства и отпуснатите кредити предполагат навлизането на чужди банки, но този период ще отнеме поне година. Нека засега да коментираме нещата без излишни емоции.

- Очаква ли ни съкрушителна конкуренция от навлизащи у нас чужди финансови институции и как да им се противостои?
Ех, че хубав израз употребихте "съкрушителна конкуренция"! Очаквам конкуренция, но с ясни европейски правила и нищо повече от това. Броят на банките и броят на посредниците в България в момента е повече от достатъчен и навлизането на нови участъци е скъпо упражнение
Конкуренцията и без това е сериозна и нямам представа как ще се намести нов играч. Единствената възможност е чрез дъмпинг, но това вече не е актуален подход. Бих казал, че и в момента нашите граждани получават високо ниво на обслужване от страна на банките. В някои случаи може да се говори и за по-добро качество от европейските банки.

- Ще се преструктурира ли ФГВБ и каква ще е новата структура?
Не бих използвал думата "преструктуриране". По-точно е да се говори за формиране на нови стратегически цели в рамките на новия четиригодишен мандат. Първата основна цел е разработване на ясни правила и процедури за участие на фонда в процеса на увеличаване на капитала на банка, поставена под специален надзор и в опасност от неплатежоспособност. Тези правомощия са в новоприетия Закон за кредитните институции. Сама разбирате отговорността, която носи фондът в такъв процес. Представете си, че ние участваме в увеличението на капитала, но все пак въпросната кредитна институция фалира. Тогава ще бъдем изложени на риск от двойна загуба - като (условно казано) акционери, и от друга страна, като застрахователи на депозитите до 40 000 лева. Втората основна цел е разработване на модел за преминаване от фиксирани към рисково претеглени премийни вноски. Надделява мнението, че една промяна на системата ще доведе до по-голяма справедливост при оценяване на рисковия профил на кредитните институции и разходите им към ФГВБ. Развитието в тази посока е в съответствие със стремежа на европейските регулатори за подобряване на ефективността на моделите за депозитно застраховане. По тази тема работим от две години.

- Защо се налага това?
Както вече споменах, системата на "плоски" вноски е несправедлива, най-вече за банките с по-нисък рисков профил. Като застрахователи е нормално да има различен подход на база риска на застрахованите институции. Това е повече от логично. Не трябва да се изказват и крайни мнения по отношение на това дали средствата във фонда са достатъчни за преминаването към такъв модел на рисково притеглени премийни вноски. Към момента средствата са около 400 милиона, а към края на месеца ще нараснат с нови 100 милиона. Отговорно мога да заявя, че спрямо риска в банковата система набраните средства са достатъчни Но отново искам да подчертая, че става въпрос към настоящия момент. При застраховането винаги трябва да се има предвид вероятността да се случи застрахователно събитие. По оценка на централната банка състоянието на банковия сектор е стабилно.

- Каква е ролята на МВФ в случая и какви са техните идеи за фонда?
Становището на специалистите от МВФ е категорично, че трябва да се върви в тази посока. Според тях моделът, на който ще се спрем, трябва да бъде максимално изчистен и приет от всички заинтересовани страни по проекта. Имат и конкретни препоръки, но ще се въздържа от коментар засега. Във всеки случаи помощта им бе изключително ценна. За участието на фонда в увеличаването на капитала на проблемна банка, консултантите от МВФ за момента са резервирани. Най-вече поради факта, че ще бъдат използвани публични пари за частни нужди, но тепърва предстои дебат по темата.

- Кое предизвика неотдавнашния трус на фондовата ни борса и дали трябва да се готвим за още по-големи?
Причината е госпожа Глобализация. Трябва да приемем факта, че външните сътресения няма да подминават борсата ни. Моят съвет е да се взима предвид какво става и на международните пазари, преди да се инвестира на родната фондова борса. През последната година се затвърди мнението, че инвестирането, в която и да е публична компания, носи печалба. Сега хората позагубиха и това доведе до логично отдръпване. Винаги съм казвал, че професионалните инвеститори си проличават най-вече при падащ пазар. Трудно се взима решение, когато си на загуба, но това е онази част от играта, която се учи най-трудно.

- Става ли фондовият ни пазар европейски и в какво се изразява това?
Не. Далече сме от това. С изключение на десетина позиции, останалите акции са изключително неликвидни. Доколкото си спомням, за 2006 г. оборотът на борсата бе 4 млрд. лева. Като абсолютна цифра звучи внушително, но това е оборот на една средна компания на Франкфуртската фондова борса. Аз съм много голям привърженик на унгарския подход. На фондовата им борса бяха разработени изключително разнообразни продукти, включително деривати, и пазарът прецени кои от тях ще се търгуват най-активно и кои ще останат като чисто интелектуално упражнение. Инвеститорите имат различен интерес, така че никой не може да прави обобщаващи изказвания. Нека да разработим продуктите и пазарът да прецени кои да останат.

- Оптимист ли сте за родния капиталов пазар и участниците в него?
О, да. Аз съм фатален оптимист. Но са необходими огромни усилия за подобряване на ликвидността на фондовия пазар.


източник:Икономически портал на регион Стара Загора